Видин (област)

(пренасочване от Област Видин)
Вижте пояснителната страница за други значения на Видин.

Област Видин (също и Видинска област) е област в България. Заема площ от 3032,9 km² и има население 84 865 души (данни от преброяване 2018)[1], което я прави най-слабо населената област в България. Административен център е град Видин. Пощенските кодове разпределени за населените места в област Видин започват от 3700 (за град Видин) до п.к. 3999.

Област Видин
Област Видин на картата на БългарияОбласт Видин на картата на България
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
Район за планиранеСеверозападен район за планиране
Областен центърВидин
Площ3033 km²
Население91 235 души (31 декември 2015 г.)
30,1 души/km²
Общини11
МПС кодBH
Официален сайтwww.vidin.government.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Видин в Общомедия
Релефна карта

Населени местаРедактиране

В област Видин има 141 селища, от които 7 града. Гъстотата на селищната мрежа е 4,6 селища / 100 km².

Община БелоградчикРедактиране

Белоградчик, Боровица, Вещица, Върба, Гранитово, Граничак, Дъбравка, Крачимир, Ошане, Праужда, Пролазница, Рабиша, Раяновци, Салаш, Сливовник, Стакевци, Струиндол, Чифлик.

Община БойницаРедактиране

Бойница, Бориловец, Градсковски колиби, Драгичеви колиби, Каниц, Периловец, Раброво, Халовски колиби, Шипикова махала, Шишенци.

Община БреговоРедактиране

Балей, Брегово, Връв, Гъмзово, Делейна, Калина, Косово, Куделин, Ракитница, Тияновци.

Община ВидинРедактиране

Акациево, Антимово, Бела Рада, Ботево, Буковец, Видин, Войница, Въртоп, Гайтанци, Генерал Мариново, Гомотарци, Градец, Динковица, Долни Бошняк, Дружба, Дунавци, Жеглица, Ивановци, Иново, Каленик, Капитановци, Кошава, Кутово, Майор Узуново, Новоселци, Пешаково, Плакудер, Покрайна, Рупци, Синаговци, Слана бара, Сланотрън, Търняне, Цар Симеоново.

Община ГрамадаРедактиране

Бояново, Бранковци, Водна, Грамада, Медешевци, Милчина лъка, Срацимирово, Тошевци.

Община ДимовоРедактиране

Арчар, Бела, Владиченци, Воднянци, Върбовчец, Гара Орешец, Димово, Дълго поле, Държаница, Извор, Карбинци, Кладоруб, Костичовци, Лагошевци, Мали Дреновец, Медовница, Орешец, Острокапци, Септемврийци, Скомля, Шипот, Яньовец, Ярловица.

Община КулаРедактиране

Големаново, Извор махала, Коста Перчево, Кула, Полетковци, Старопатица, Тополовец, Цар-Петрово, Чичил.

Община МакрешРедактиране

Вълчек, Киреево, Макреш, Подгоре, Раковица, Толовица, Цар Шишманово.

Община Ново селоРедактиране

Винарово, Неговановци, Ново село, Флорентин, Ясен.

Община РужинциРедактиране

Бело поле, Гюргич, Динково, Дражинци, Дреновец, Плешивец, Роглец, Ружинци, Тополовец, Черно поле.

Община ЧупренеРедактиране

Бостаните, Върбово, Горни Лом, Долни Лом, Протопопинци, Репляна, Средогрив, Търговище, Чупрене.

НаселениеРедактиране

Според окончателни данни от преброяване на населението от 2021 (НСИ), броят на населението в областта е 75 408.[2]

Списък на общините в Област Видин с тяхното население от 1934 до 2021 г. и брой на населените им места
Област
Община
Площ
km2
Население
31 декември 1934
Население
31 декември 1946
Население
1.12.1956
Население
1.12.1965
Население
2.12.1975
Население
4.12.1985
Население
4.12.1992
Население
1.3.2001
Население
1.2.2011[3]
Население
7.9.2021
Брой
общини
Градове Села Общо
Област Видин 3054,405 191 787 194 007 188 525 176 617 174 037 162 084 151 636 130 074 101 018 75 408 11 7 133 140
Община Белоградчик 410,665 14 632 14 513 13 650 12 862 12 255 11 072 9921 8217 6602 5049 1 17 18
Община Бойница 187,361 10 037 9949 8805 7297 5466 4121 3330 2270 1341 763 - 8 8
Община Брегово 179,223 16 313 15 767 14 603 13 184 12 144 10 269 9181 7515 5514 3926 1 9 10
Община Видин 512,932 55 071 56 078 60 298 67 213 82 484 87 202 85 974 77 480 63 257 47 847 2 32 34
Община Грамада 184,213 10 814 11 096 10 502 8199 6100 4818 4126 3196 2007 1345 1 7 8
Община Димово 402,493 23 011 23 402 21 962 18 500 14 925 12 136 10 644 8783 6514 4810 1 22 23
Община Кула 279,370 17 833 18 176 17 776 14 732 12 266 10 116 8676 6792 4717 3292 1 8 9
Община Макреш 228,790 10 534 10 664 9414 7531 5876 4356 3624 2550 1630 1067 - 7 7
Община Ново село 109,487 10 406 10 289 9018 8396 7187 5784 5227 4206 2979 2375 - 5 5
Община Ружинци 232,555 13 649 14 623 14 131 11 785 9722 7755 7138 6061 4374 3299 - 10 10
Община Чупрене 327,316 9487 9450 8366 6918 5612 4455 3795 3004 2083 1635 - 8 8

Етническа група (2011):[4]

Етноси в област Видин (2011)
Етническа група процент
Българи
  
91.3%
Цигани
  
7.7%
Други и неопределени
  
1.0%

Вероизповедание (2011):[5]

Самоопределили се: 83 435 души:

Религии в област Видин (2011)
Религиозна група процент
православни
  
84.2%
други и неопределени
  
15.8%
Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2000 7,4‰ 21,0‰ -13,6‰
2001 7,4‰ 20,8‰ -13,4‰
2002 7,1‰ 21,3‰ -14,2‰
2003 6,8‰ 20,5‰ -13,7‰
2004 7,4‰ 20,9‰ -13,5‰
2005 7,5‰ 22,5‰ -15,0‰
2006 7,4‰ 22,4‰ -15,0‰
2007 7,1‰ 21,8‰ -14,7‰
2008 7,3‰ 21,8‰ -14,5‰
2009 7,8‰ 21,5‰ -13,7‰
2010 7,8‰ 22,4‰ -14,6‰
2011 7,5‰ 22,7‰ -15,2‰
2012 7,2‰ 23,2‰ -16,0‰
2013 6,8‰ 21,1‰ -14,3‰
2014 7,0‰ 22,2‰ -15,2‰
2015 6,1‰ 22,8‰ -16,7‰
2016 6,2‰ 23,1‰ -16,9‰
2017 6,5‰ 22,7‰ -16,2‰
2018 6,8‰ 23,2‰ -16,4‰
2019 6,5‰ 22,9‰ -16,4‰
2020 5,8‰ 27,7‰ -21,9‰
2021 6,6‰ 32,3‰ -25,7‰

Брой, прираст и структураРедактиране

Област Видин е областта с най-малко жители в България. Тя е и най-рядко населената област (25 души/km²). Населението е много неравномерно разпределено. 47% от жителите живеят в град Видин, 63% – в община Видин и 78% – в четирите крайдунавски общини (Брегово, Ново село, Видин и Димово). В останалите 7 общини живеят едва около 16 500 души.

Средната гъстота на населението е значитело по-ниска от средната за страната.

От 60-те години на 20. век населението на област Видин бързо намалява. Това се дължи на емиграцията, главно към София, и на застаряването на населението и свързаните с него ниска раждаемост и висока смъртност. В селски общини като Чупрене, Бойница и Ружинци смъртността достига до 30‰, а раждаемостта е около 5‰. Във всички общини естественият прираст е отрицателен. В последните години на 20. век емиграцията от областта се компенсира от преселването в нея на възрастни хора от София и други големи градове. Подобна миграция се наблюдава и от градовете към селата в рамките на самата област.

Градското население в областта е 63%. По-голям от средния е делът на градското население в общините Белоградчик (81%), Видин (78%), Грамада (75%) и Кула (73%), а по-нисък – в общините Брегово (46%) и Димово (20%). В останалите 5 общини цялото население живее в села.

Населено място[6] Община Площ на землището

(km²)

Площ на урбанизираната територия

(km²)

1934 г. 1946 г. 1956 г. 1965 г. 1975 г. 1985 г. 1992 г. 2001 г. 2011 г. 2021 г.
Акациево Видин 3,486 0,32 389 395 370 305 252 198 187 135 100 82
Антимово Видин 11,962 0,90 1424 1503 1476 1037 793 556 466
Арчар Димово 54,418 1,89 4028 4139 3990 3577 3352 3051 3009 2624 2370 1995
Балей Брегово 10,445 1,29 986 847 917 935 889 763 686 540 393 302
Бела Димово 20,785 1,12 1395 1360 891 575 377 266 241 188 108 69
Бела Рада Видин 25,569 1,43 1525 1549 1554 1367 1321 952 921 732 585 407
Бело поле Ружинци 30,656 1,19 1508 1688 1577 1384 1091 949 1013 1004 744 577
Белоградчик Белоградчик 22,234 1,59 1923 2192 3444 5178 6898 7205 6635 5816 5173 4080
Бойница Бойница 63,084 2,12 3573 3565 3006 2212 1778 1364 1171 788 456 308
Бориловец Бойница 10,229 0,53 890 885 890 828 568 470 350 278 198 109
Боровица Белоградчик 23,533 0,62 776 790 663 538 357 294 263 242 170 108
Бостаните Чупрене 0 0,00 82 90 71 20 10 6 1 1 0
Ботево Видин 4,937 0,13 340 332 286 201 158 99 98 85 69 54
Бояново Грамада 6,010 0,13 214 189 128 71 37 39 37 12 7
Бранковци Грамада 22,609 0,71 1339 1333 1202 900 560 435 328 210 116 61
Брегово Брегово 39,676 4,28 5455 5246 4974 5999 5525 4912 3554 3111 2527 1794
Буковец Видин 18,152 0,93 1592 1597 1639 1451 1466 1250 1053 931 673 610
Вещица Белоградчик 10,111 0,22 485 456 332 240 178 147 94 85 47 28
Видин Видин 63,218 15,06 18740 18759 24170 37128 53529 62484 62691 57395 48071 35784
Винарово Ново село 19,753 0,97 2178 2210 2189 1999 1846 1535 1368 1056 755 525
Владиченци Димово 6,419 0,34 473 468 482 373 195 142 112 93 65 28
Водна Грамада 18,143 0,31 690 681 579 399 277 184 157 134 73 37
Воднянци Димово 23,101 1,24 1134 1151 1044 794 540 460 433 365 249 171
Войница Видин 14,199 0,53 514 556 471 345 241 188 194 156 102 51
Връв Брегово 22,823 1,57 2152 2064 1766 1502 1222 905 777 586 349 236
Вълчек Макреш 10,769 0,45 614 636 578 318 220 158 164 128 70 40
Върба Белоградчик 7,982 0,22 325 321 247 137 85 58 58 43 18 12
Върбово Чупрене 41,190 0,52 1292 1210 990 726 454 303 265 186 110 81
Върбовчец Димово 6,663 0,63 820 821 652 541 370 299 213 164 96 45
Въртоп Видин 14,213 0,72 759 759 754 496 324 222 184 144 71 67
Гайтанци Видин 13,716 0,46 806 845 805 648 414 284 261 163 118 95
Гара Орешец Димово 33,909 1,59 1572 1188 613 277 156 1606 103 1102 810 594
Генерал Мариново Видин 7,077 0,45 446 514 555 439 349 278 240 221 159 93
Големаново Кула 44,211 2138 2085 1629 1199 833 534 390 214 126 63
Гомотарци Видин 23,016 1977 2030 1944 1798 1728 1557 1350 1011 707 536
Горни Лом Чупрене 83,57 1811 1829 1783 1577 1382 1240 1049 919 725 608
Градец Видин 43,56 4027 4094 4060 3605 3598 2884 2428 1918 1434 1103
Градсковски колиби Бойница 9,291 416 335 424 337 236 169 129 93 39 3
Грамада Грамада 65,807 4404 4668 4817 4178 3513 3005 2633 2111 1454 1013
Гранитово Белоградчик 22,82 884 795 609 461 306 193 195 125 60 49
Граничак Белоградчик 9,43 330 307 241 142 88 74 58 30 10 8
Гъмзово Брегово 22,98 2447 2369 2060 1808 1728 1407 1316 1028 663 515
Гюргич Ружинци 33,35 1209 1255 1175 993 845 636 514 390 276 172
Делейна Брегово 19,718 1123 1080 1039 914 789 650 560 423 273 209
Димово Димово 15,975 1435 1466 2066 2334 2462 2065 1653 1506 1202 948
Динковица Видин 7,702 534 575 507 467 382 259 216 186 155 119
Динково Ружинци 10 829 833 673 551 418 340 289 230 159 82
Долни Бошняк Видин 5,301 462 468 454 409 335 265 188 132 68 51
Долни Лом Чупрене 39,74 1220 1246 1111 878 722 557 417 342 211 154
Драгичеви колиби Бойница 0 0,00 2
Дражинци Ружинци 12,863 936 957 889 755 563 407 359 289 179 122
Дреновец Ружинци 59,468 3404 3655 3398 3701 3348 2751 2176 1841 1378 1112
Дружба Видин 13,952 991 1014 1013 893 876 618 479 338 234 165
Дунавци Видин 3074 3230 3038 3455 3842 3548 3365 3141 2254 1755
Дъбравка Белоградчик 16,92 736 703 577 414 252 193 167 123 59 51
Дълго поле Димово 7,288 338 359 286 197 150 99 75 49 22 2
Държаница Димово 13,448 657 701 648 562 417 318 276 219 117 54
Жеглица Видин 10,766 769 754 694 551 448 331 320 286 177 143
Ивановци Видин 6,75 596 613 594 486 354 273 201 155 100 91
Извор Димово 30,02 1591 1599 1413 1163 781 627 518 411 266 150
Извор махала Кула 25,716 1097 1136 1025 779 501 310 211 173 98 36
Иново Видин 20,082 1716 1768 1661 1386 1363 1113 1000 908 717 634
Каленик Видин 11,631 1103 1105 1133 1043 842 669 569 411 285 188
Калина Брегово 2,414 158 144 138 88 64 46 53 37 30 38
Каниц Бойница 6,917 173 185 184 161 106 63 50 26 11 1
Капитановци Видин 13,769 1776 1809 1844 1977 1917 1780 1653 1438 1061 816
Карбинци Димово 28,865 1611 1611 1363 987 680 537 414 356 174 142
Киреево Макреш 32,5 1446 1563 1376 1127 849 627 497 325 194 119
Кладоруб Димово 10,873 420 379 329 211 141 96 86 57 43 27
Косово Брегово 15,673 1157 1197 1151 992 1006 773 707 564 367 232
Коста Перчево Кула 17,263 1012 1098 1015 733 488 393 292 224 90 49
Костичовци Димово 21,682 1121 1006 749 449 298 230 185 138 78 36
Кошава Видин 12,618 1207 1229 1183 1215 1149 1012 828 560 388 285
Крачимир Белоградчик 25,81 302 308 266 191 128 95 79 59 24 5
Куделин Брегово 7,556 433 447 417 499 596 569 511 405 385 229
Кула Кула 63,74 5413 5550 6474 5876 5660 5189 4632 4018 3226 2394
Кутово Видин 21,57 1767 1836 1737 1452 1095 735 591
Лагошевци Димово 17,85 960 1024 870 594 345 243 220 150 60 19
Майор Узуново Видин 9,848 1084 1084 1133 964 825 636 509 400 291 213
Макреш Макреш 38,379 1944 1901 1619 1552 1088 838 770 587 414 325
Мали Дреновец Димово 12,635 581 636 641 468 304 237 162 126 73 33
Медешевци Грамада 17,602 1123 1158 1074 672 336 256 195 152 59 36
Медовница Димово 18,782 1189 1234 1081 812 546 441 354 339 288 201
Милчина лъка Грамада 11,453 712 484 423 355 255 168 153 109 51 36
Неговановци Ново село 14,743 1572 1695 1440 1485 1435 1152 986 842 598 510
Ново село Ново село 48,622 4535 4318 3393 3157 2503 1961 1898 1484 1015 866
Новоселци Видин 0 0,00 275 278 238 293 438 539 801 871 855
Орешец Димово 0 0,00 91 457 1430 1987 1907 64 1443 17 10 8
Острокапци Димово 8,854 435 438 384 283 210 141 143 105 77 52
Ошане Белоградчик 19,22 626 695 576 404 275 174 154 105 68 47
Периловец Бойница 30,168 617 596 533 405 316 227 193 133 67 24
Пешаково Видин 7,157 424 442 407 324 247 181 153 140 96 98
Плакудер Видин 6,642 438 456 426 313 206 148 140 113 86 62
Плешивец Ружинци 24,683 1277 1358 1313 1028 823 585 477 371 214 118
Подгоре Макреш 54,731 1575 1664 1560 1196 968 755 562 361 267 165
Покрайна Видин 14,91 2542 2498 2444 2255 2521 2239 1987 1657 1288 1008
Полетковци Кула 7,42 454 482 406 266 222 152 110 79 68 37
Праужда Белоградчик 23,89 796 726 612 443 303 196 153 128 63 17
Пролазница Белоградчик 9,127 420 418 272 176 93 56 46 29 13 8
Протопопинци Чупрене 10,3 485 434 365 255 187 142 162 114 46 30
Рабиша Белоградчик 24,39 1296 1286 1173 1026 880 712 616 441 280 242
Раброво Бойница 35,037 2450 2365 2159 2057 1605 1205 962 688 446 273
Ракитница Брегово 16,338 1774 1674 4566 800 642 403 302
Раковица Макреш 58,496 3273 3248 2788 2292 2017 1485 1228 858 508 325
Раяновци Белоградчик 48,151 1306 1367 1125 793 573 365 318 197 106 56
Репляна Чупрене 37,58 930 1001 860 694 557 472 381 288 157 115
Роглец Ружинци 0 0,00 206 247 211 105 51 43 46 45 27 14
Ружинци Ружинци 21,597 1837 2042 2458 2158 1777 1428 1337 1166 883 721
Рупци Видин 8,368 407 441 417 329 294 201 199 204 148 174
Салаш Белоградчик 49,803 1460 1293 1117 895 600 467 379 267 171 136
Септемврийци Димово 16,67 960 1101 1067 888 680 512 419 343 240 121
Синаговци Видин 23,79 1407 1460 1277 1110 1028 765 623 504 415 331
Скомля Димово 8,903 471 440 331 235 179 91 71 56 26 19
Слана бара Видин 11,739 778 849 810 781 773 642 590 573 431 324
Сланотрън Видин 15,991 1418 1476 1497 1434 1454 1254 1032 811 509 377
Сливовник Белоградчик 6,55 260 267 173 118 73 35 54 44 18 9
Срацимирово Грамада 13,165 655 669 565 387 259 177 164 106 72 36
Средогрив Чупрене 22,15 799 834 764 601 495 350 299 215 145 83
Стакевци Белоградчик 71,375 1827 1769 1552 1194 848 533 442 309 199 108
Старопатица Кула 41,529 2408 2409 2100 1727 1401 1084 861 550 383 239
Струиндол Белоградчик 9,97 387 330 242 150 115 78 54 35 27 10
Тияновци Брегово 14,8 628 599 575 447 325 244 217 179 124 69
Толовица Макреш 14,447 677 683 574 360 238 151 120 78 49 25
Тополовец Кула 15,879 1019 1118 1103 982 844 711 671 473 355 267
Тополовец Ружинци 12,421 1019 1118 1103 362 289 217 152
Тошевци Грамада 29,424 1891 1889 1653 1180 829 556 457 337 170 119
Търговище Чупрене 22,13 997 964 836 644 515 369 315 220 142 128
Търняне Видин 4,901 425 450 410 326 324 241 226 200 185 122
Флорентин Ново село 13,283 1211 1189 1209 1037 829 673 559 462 352 274
Халовски колиби Бойница 0 0,00 17 111 41 12 0 0 0 0
Цар Симеоново Видин 11,332 717 693 668 462 328 222 169 154 118 97
Цар Шишманово Макреш 19,078 1005 969 919 686 496 342 283 213 128 68
Цар-Петрово Кула 44,019 2191 2122 1860 1457 1048 753 642 481 297 172
Черно поле Ружинци 27,205 1424 1470 1336 1083 806 616 565 436 297 229
Чифлик Белоградчик 9,36 493 490 429 362 203 197 156 139 96 75
Чичил Кула 19,595 998 1071 1031 670 427 321 298 163 74 35
Чупрене Чупрене 70,67 1871 1842 1586 1523 1290 1016 906 719 547 436
Шипикова махала Бойница 2,96 144 159 156 94 68 51 42 22 5 2
Шипот Димово 12,177 618 613 502 340 235 170 164 89 38 26
Шишенци Бойница 28,291 1757 1748 1453 1162 777 572 433 242 119 43
Яньовец Димово 14,787 309 327 321 251 143 103 62 55 14 12
Ярловица Димово 18,387 802 884 809 602 457 338 288 231 92 58
Ясен Ново село 13,086 910 877 787 718 574 463 416 362 259 200

Физическа географияРедактиране

 
Географска карта на област Видин

Географско положениеРедактиране

Област Видин е разположена в северозападния край на България на площ 3032,9 km². Размерите ѝ са около 90 km в направление север-юг и 50 km в направление изток-запад. Най-северна точка е устието на река Тимок (44°13′ с. ш. 22°40′ и. д. / 44.216667° с. ш. 22.666667° и. д.), която е и най-северната точка на България. Другите крайни точки на областта са в рида Връшка чука на запад (43°49′ с. ш. 22°22′ и. д. / 43.816667° с. ш. 22.366667° и. д.), билото на Стара планина на юг (43°23′ с. ш. 22°44′ и. д. / 43.383333° с. ш. 22.733333° и. д.) и околностите на село Динково на изток (43°42′ с. ш. 23°03′ и. д. / 43.7° с. ш. 23.05° и. д.).

На югоизток Област Видин граничи с област Монтана, на североизток – с Румъния, като границата преминава по река Дунав, а на запад – със Сърбия, като по-голямата част от границата минава по главния старопланински вододел, а участък от около 15 km – по долното течение на река Тимок до вливането ѝ в Дунав. По държавната граница има три контролно-пропускателни пункта – в прохода Връшка чука и при Брегово към Сърбия и при ферибота Видин-Калафат към Румъния.

РелефРедактиране

Областта включва четири основни морфографски зони, като средната надморска височина нараства от североизток на югозапад. Непосредствено до река Дунав се намират крайбрежните Видинска и Арчаро-орсойска низина, които имат средна надморска височина 20 – 30 m и предимно алувиално-ливадни почви. Основната част от територията на областта попада в Дунавската равнина с преобладаващо черноземни почви. Тя има средна надморска височина 150 – 200 m и достига на югозапад до склоновете на предбалканските ридове.

Между Дунавската равнина и същинска Стара планина се намира най-западната част на Предбалкана. Той заема ивица с ширина 10 – 20 km разположена в направление северозапад-югоизток. Включва ридовете Връшка чука и Белоградчишки венец и долините на протичащите там реки. В Предбалкана почвите са предимно сиви горски. Районът е известен с характерните денудирани антиклинали и скални образувания като Белоградчишките скали. Югозападно от Салашко-превалското понижение се намира западният дял на Стара планина. В област Видин се намира и неговата най-висока точка – връх Миджур (2168 m). Почвите са кафяви горски, по билните части – планинско-ливадни. Планината се пресича от два високи прохода, Белоградчишкият проход и Свети Никола, които в наши дни не се използват, заради трудната си достъпност и липсата на контролно-пропускателни пунктове на българо-сръбската граница.

ВодиРедактиране

Цялата територия на област Видин се намира във водосборния басейн на река Дунав. Въпреки че преминават само по границата на областта, тя е единствената плавателна река в България, а водите ѝ се използват за напояване в крайбрежните низини. Втора по големина река е Тимок, 15 km от долното течение на която служи за граница между България и Сърбия, като в този участък няма значителни притоци. Третата по големина река е Лом, която извира под връх Миджур, преминава през югозападната част на областта и я напуска при село Динково. Сред реките в нейния водосборен басейн са Стакевска и Чупренска река. Притоци на Дунав, намиращи се изцяло в Област Видин са Арчар, Видбол, Войнишка река, Делейнска река.

Най-голямото естествено езеро в област Видин и най-голямото вътрешно езеро в страната – Рабишкото. В миналото низините край река Дунав са били силно заблатени, но в средата на 20 век са изкуствено отводнени, за да се ограничи разпространението на маларията и земите да се използват за земеделие. По-големи язовири в областта са Дреновец, Полетковци, Делейна.

КлиматРедактиране

Климатът в област Видин е умерен континентален, планински в по-високите части на Стара планина. Средните юлски температури са около 20 °C, а средните януарски – около 0 °C, като температурите са по-ниски с нарастване на надморската височина. Годишното количество на валежите е 500 – 600 mm в равнините до 1000 – 1200 mm във високите части на Стара планина. През лятото преобладават северозападните ветрове, а през зимата – североизточните.

Флора и фаунаРедактиране

В равнинните части на област Видин повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат върби и тополи. Повечето гори се намират в Предбалкана и Стара планина. Те са предимно широколистни от дъб, бук и ясен, в по-ниските части от габър, а в по-високите – иглолистни гори от обикновен смърч, ела и бор.

Опазване на околната средаРедактиране

Към 2015 г. на територията на област Видин се намират 1 резерват, 8 защитени местности и 8 природни забележителности.

Код Име В землищата на Площ
ha)
Година на
обявяване
R27 Чупрене Горни Лом, Репляна, Стакевци, Чупрене 1451,99 1973
ZM395 Връшка чука Извор махала 68,28 1986
ZM396 Липака Милчина лъка 13,37 1951
ZM398 Раковишки манастир Раковица 51,52 1975
ZM450 Остров Кутово Кутово 118,33 2007
ZM491 Чупренски буки Горни Лом, Репляна, Стакевци, Чупрене 553,06 1986
ZM515 Острови Близнаците Цар Симеоново 11,24 2007
ZM522 Миджур Горни Лом 159,31 2009
ZM559 Находище на ружевидна поветица Ново село 1,43 2013
PZ004 Белоградчишки скали Белоградчик, Боровица, Върбово, Чифлик 652,36 1949
PZ007 Пещера Магурата Рабиша, Толовица 82,5 1960
PZ189 Пещера Венец Орешец 1 1971
PZ249 Леви и десни сухи печ Долни Лом 0,2 1976
PZ250 Боровият камък Боровица 1,29 1976
PZ251 Водопад на река Стакевска в местността „Белата вода“ Стакевци 1,07 1976
PZ443 Петров церак Тополовец 0,2 1982
PZ540 Гардата Протопопинци 0,9 2010

ИсторияРедактиране

ДревностРедактиране

В пещерата Козарника на територията на област Видин са открити възможно първите следи от хора в Европа. Предполага се, че възрастта им е 1,4 милиона години и че са оставени от представители на вида Homo erectus. Пещерата продължава да се обитава до края на палеолита около 34 хилядолетие пр.н.е. Значително по-късни находки от бронзовата епоха (3000-1200 пр.н.е.) са открити в пещерата Магура.

Както в по-голямата част от Балканския полуостров, желязната епоха започва около 1200 пр.н.е. и се свързва с миграциите на индоевропейски народи от групата на траките. Към 5 век пр.н.е. територията на областта вероятно е под контрола на трибалите, които през 339 пр.н.е. отблъскват македонските войски на Филип II. През 335 пр.н.е. Александър Македонски им нанася поражение, но те запазват силата си и през следващите столетия нападат римската провинция Македония. През 3 век през областта преминават групи келти, като някои от тях се установяват трайно. Едно от келтските селища е град Дунония на река Дунав, днешният Видин.

Територията на област Видин е завладяна от Римската република през 30-28 пр.н.е., през 15 е включена в новообразуваната провинция Мизия, а след разделянето ѝ през 86 – в Горна Мизия. Римляните създават свои военни гарнизони, главно по течението на река Дунав, която е външна граница на Империята. Основен център е град Рациария, близо до днешното село Арчар. До днес са запазени и римски укрепления при град Белоградчик, началният етап от изграждането на Белоградчишката крепост. Римляните строят и пътя Виа Траяна, свързващ Рациария със Сердика и Тракия. След изтеглянето на римляните от провинция Дакия през 272 голяма част от тамошното романизирано население се преселва в Мизия. Днешната област Видин е включена в новообразуваната провинция Крайречна Дакия, столица на която става Рациария. При разделянето на Империята в края на 4 век областта остава в Източната Римска империя.

СредновековиеРедактиране

Тъй като областта е разположена на границата на Римската империя, още от 3 век е подложена на нашествия на различни народи – язиги, гепиди, вестготи, хуни, остготи, българи, славяни, авари. В средата на 6 век император Юстиниан I прави опит да спре нашествията, като възстановява стари крепости по северната граница и строи нови. Сред тях е Кастра Мартис, край днешния град Кула.

През по-голямата част от 7 век територията на област Видин е в сферата на влияние на Аварския хаганат. В края на века или в началото на следващия е завладяна от Първата българска държава. Възможно е това да става при войната с Аварския хаганат през 691 – 693. Според Васил Златарски, Тимошко е включено в състава на България при управлението на хан Тервел (700 – 721). [7] През 10 век е усилена Видинската крепост, която получава водеща роля в региона. Предполага се, че при управлението на Комитопулите Видин е управляван от най-малкия брат, бъдещият цар Самуил. Градът е превзет от император Василий II през 1002 след осеммесечна обсада.

През 13 век Видин става център на Видинското деспотство, васално на царете в Търново, което в определени периоди достига до река Искър на изток и включва басейна на Нишава на юг. В края на века деспот става Шишман, потомци на когото са последните владетели на Втората българска държава. Синът му Михаил Шишман първоначално управлява във Видин, а след това е избран за български цар. Вторият син на Шишман, Белаур, също е деспот на Видин и подкрепя своя племенник Иван Стефан срещу ловешкия деспот Иван Александър, който му отнема трона. Самият Иван Александър е внук на деспот Шишман по майчина линия.

След като утвърждава властта си и отстранява Белаур, след женитбата си с еврейката Сара, приела християнското име Теодора, и раждането на Иван Шишман, около 1356 Иван Александър променя реда на престолонаследието в полза на „багрянородения“ Иван Шишман и създава Видинско царство под властта на родения от първата му съпруга Теодора Бесараб син Иван Срацимир, с което си действие създава условия за отслабване на Българската държава и улеснява падането ѝ под властта на османските завоеватели. През 1365 унгарският крал Лайош I завладява царството и пленява Иван Срацимир. Областта остава под унгарска власт до 1369. През 1388 Иван Срацимир се признава за васал на Османската империя и във Видин се установява османски гарнизон. През 1396 император Сигизмунд предприема поход на Балканите и през пролетта достига Видин. Иван Срацимир преминава на негова страна, но след победата на османците при Никопол султан Баязид превзема Видин и завладява Видинското царство.

През 1407 синът на Иван Срацимир Константин, с помощта на влашкия княз Мирчо I, успява да си върне част от земите на баща си. Той успява да ги задържи до 1413 (според някои изследователи – до 1418), след което там трайно се установява османската власт. Видин е превземан за кратко и при похода на Сигизмунд през 1425 и походите на Владислав III през 1442 – 1444.

Османско управлениеРедактиране

Видин през Османско владичество е бил един от най-важните градове на Балканите. До 1846 г. санджак Видин е свързан санджак на Румелийски санджак. След 1846 г. е Манастърски вилает.

През 1801 – 1802 г. е построена джамията на Осман Пазвантоглу, сега паметник на историческото наследство. Тази джамия е единственият мюсюлмански храм в целия свят, чието минаре се украсява с обърнато стилизирано сърце, а не със символа на исляма – полумесец.

Във Видин има и останки от сарая на Осман Пазвантоглу.

За Видин е съхранен и османотурски епос. Оригиналното име му е Destan-ı Muharebe-i Vidin. В него се разказва за Кримската война. Прилича на епоса за Силистра и епоса за Плевен.

ИкономикаРедактиране

ТранспортРедактиране

През територията на област Видин преминава Европейски път E79, съвпадащ в този участък с Републикански път I-1. Той пресича областта от север на юг, преминавайки през Ружинци, Димово и Дунавци и завършвайки във Видин, където преминава през река Дунав по Моста Видин-Калафат. В областта се намират и Републикански път II-12 (Видин-Брегово) и Републикански път II-14 (Видин-Кула-Връшка чука), както и началният участък на Републикански път II-11 (Дунавци-Арчар-Лом, продължаващ край река Дунав до Никопол). Останалите пътища са с местно значение.

Железопътните линии в област Видин са Брусарци-Гара Орешец-Видин и нейното удължение Видин-Кошава. Линията Брусаци-Видин е свързана с румънската железопътна инфраструктура с ферибота Видин-Калафат. Очаква се, че изграждането на моста Видин-Калафат ще увеличи значението на линията.

Пристанището на град Видин е първото в българския участък на река Дунав. Сред основните му функции е обслужването на редовната ро-ро линия до град Пасау.

До края на 80-те години на 20 век край Видин функционира гражданско летище, но днес то е затворено.

Полезни изкопаемиРедактиране

Областта е бедна на полезни изкопаеми. С най-голямо значение е находището на гипс в Кошава (90% от запасите в България). Има разкрити запаси на черни въглища в Белоградчик, но са в ограничено количество и са без стопанско значение. В промишлени количества са находищата на чакъли и пясъци около река Дунав. Край Ново село има каменна кариера за варовик, която вече не се разработва.

БележкиРедактиране

  1. www.nsi.bg
  2. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ. //
  3. Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2021-02-13 
  4. Население към 1 март 2001 г. по области и етническа група
  5. Население към 1 март 2001 г. по области и вероизповедание
  6. Градовете са с удебелен шрифт.
  7. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I., История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), С. 1918, с. 253

Външни препраткиРедактиране