Ираклиева династия

Ираклиевата династия (на гръцки: Δυναστεία του Ηρακλείου) е владетелска династия във Византия, чиито представители управляват империята в периода 610 – 695 г. и 705 – 711 г. Изгряват на политическата сцена като управители на Картагенския и Равенския екзархат.

Първият член на династията вероятно е произлизащият от Армения военачалник Ираклий Старши, баща на император Ираклий и екзарх на Картаген, който по-късно детронира узурпатора Фока.

Последният представител на династията - Тиберий, който е син и престолонаследник на Юстиниан II, е убит едва шестгодишен, през 711 г.

Членове на династията

• Ираклий (610 – 641)
• Константин III (641)
• Ираклеон (641)
• Констант II (641 – 668)
• Константин IV Погонат (668 – 685)
• Юстиниан II Ринотмет (685 – 695, 705 – 711)