Ирина Гуро

съветска украинска поетеса и писателка

Раиса Романовна Собол (на украински: Раїса Романівна Соболь) е съветска и украинска юристка, военнослужеща – сътрудник на разузнаването и капитан от държавната безопасност, поетеса и писателка на произведения в жанра исторически роман, лирика и детска литература. Пише под псевдонима Ирина Гуро (на украински: Ірина Гуро).

Раиса Собол
Раїса Соболь
Раиса Собол, 1945 г.
Раиса Собол, 1945 г.
ПсевдонимИрина Гуро
Родена6 май 1904 г.
Починала29 юни 1988 г. (84 г.)
Професияписател, поет
Националност Руска империя
 Украйна
( СССР)
Активен период1950 – 1988
Жанристорически роман, детска литература, лирика
ТемаВеликата отечествена война
Направлениесоциалистически реализъм
Известни творби„Пътят към Рюбецал”
НаградиОрден за Отечествената война ІІ степен Медал за партизаните от Отечествената война І степен Медал „За храброст“, СССР Медал „За храброст“, СССР Медал „За отбрана на Москва“, СССР Медал „За победата над Германия във Великата отечествена война“
СъпругМихаил Ревзин

Биография и творчество

редактиране

Раиса Собол е родена на 6 май 1904 г. в Киев, Руска империя, в семейството на директора на голям завод. През 1919 г. участва в организирането на комунистически младежки кръгове. От 1920 г. е член на Комсомола, а от 1921 г. член на окръжния комитет на Комсомола в Белгород.

В периода 1921 – 1924 г. следва в юридическия факултет на Харковския институт за народна икономика. В периода 1923 – 1926 г. работи в съдебната система. През 1925 г. става член на Комунистическата партия на Съветския съюз.

От 1926 г. работи в органите на ГПУ, първо в Икономическия отдел, а след това във Външния отдел. През 1938 г. е арестувана по показанията на съпруга ѝ Михаил Ревзин, с когото живее 13 години. По време на разследването тя не призна вината си, но е осъдена на 8 години по подозрение в шпионаж. Докато е в затвора, тя пише писмо до Лаврентий Берия, след което през септември 1941 г. е освободена с прекратяване на делото.

След освобождението си се включва във Великата отечествена война, като в периода от 16 октомври 1941 г. до 27 юли 1942 г. е оперативен работник в Специалния отдел на Югозападния фронт. От август 1942 г. е инструктор на разузнавателния отряд на щаба на Северната група партизани. През 1944 г. отново става член на КПСС. През май 1945 г. е преместена в резерва на армията.

След демобилизацията си се насочва към кариера в литературата под псевдонима Ирина Гуро. Първата ѝ книга, повестта „В добрый путь, Кумриниса“, е публикувана през 1950 г.

През 1966 г. е издаден романа ѝ „Пътят към Рюбецал“. В него е представена историята на немския антифашист Макс, емигрирал през 1939 година в СССР, който по време на Втората световна война остава в тила на врага. Той влиза в партизански отряд и като разузнавач заедно със своята приятелка Людмила се бори срещу нацистите. Макс загива при изпълнение на важна задача, а Людмила много години по-късно успява да осъществи общата им мечта – да изкачи връх в планината Рюбецал. През 1968 година книгата получава наградата „Николай Островски“, а през 1971 г. ромънът е екранизиран в едноименния филм.

През 1985 г. е публикувана двутомна колекция от нейни избрани произведения.

Раиса Собол умира на 29 юни 1988 г. в Москва, СССР.

Произведения

редактиране
  • В добрый путь, Кумриниса (1950)
  • Один из вас (1951) – повест за деца
  • На суровом склоне (1953)
  • Синий кабан (1955) – повест за деца
  • На суровом склоне (1957)
  • Кто пил воду из Зеравшана (1959) – документална повест за деца
  • Наша знакомая Гульджан (1959) – сборник повести и разкази
  • Путь сибирской дальний (1959)
  • Подвиг Антона Костюшко (1961) – за революционера от Читинското въстание (1905 – 1907, Чита)
  • Барбюс (1962) – с Лидия Фоменко
  • Всем смертям назло (1964)
  • Дорога на Рюбецаль (1966)
    Пътят към Рюбецал, изд.: „Народна култура“, София (1972), прев. Маргарита Михалкова
  • Взрыв (1973)
  • …И мера в руке его (1973)
  • Веснушка, собака и кандидат в президенты (1974)
  • Песочные часы (1976)
  • Горизонты: Повесть о Станиславе Косиоре (1977) – с Павел Судоплатов
  • Конь мой бежит (1987) – с Павел Судоплатов
  • Ольховая аллея. Повесть о Кларе Цеткин (1989, посмъртно)

Екранизации

редактиране
  • 1971 Дорога на Рюбецаль

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ірина Гуро“ и страницата „Ирина Гуро“ в Уикипедия на украински и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.