Исак Арон
Исак Арон или Исакий Арон (на средногръцки: Ισαάκ Ααρών или Ισαάκιος Ααρών) е византийски дворцов сановник и окултист от втората половина на XII в. – аколут (1166 г.) и преводач от латински език на император Мануил I Комнин до 1071 г., когато е наказан за измяна с ослепяване и конфискация на имуществото. Според Васил Гюзелев, Исак Арон е далечен потомък на българския цар Иван Владислав.[1]
| Исак Арон Ισαάκ Ααρών | |
| византийски дворцов сановник | |
| Роден |
не по-късно от 1147 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1185 г.
|
Биография редактиране
Информацията за живота и кариерата на Исак Арон се съдържа в писанията на Никита Хониат и Йоан Кинам и изцяло се потвърждава от сведенията на Теодор Скутариот.[2]
За произхода на Исак Арон в науката няма установено единно мнение. Най-разпространена сред изследователите е тезата за еврейския му произход, формулирана от Л. Ойкономос през 1918 г. и споделяна от изследователи като Виталиен Лоран и Варзос. Тя почива както върху двойното му еврейско име, с което се споменава в историята на Никита Хониат, така и върху информацията от последния, че Исак Арон бил родом от Коринт и на младини попаднал в плен на норманите, след като последните разграбили града през 1147 г. От други източници пък е известно, че по това време в Коринт има еврейски квартал, а норманите пленили някои от живеещите там евреи и ги отвели в Сицилия.[3] Според българския изследовател Васил Гюзелев, Исак Арон най-вероятно е пра-правнук на българския цар Иван Владислав.[1] Други изследователи предпочитат да не споменават нищо за произхода на Исак Арон, изтъквайки, че в двата основни източника за него тази информация се премълчава. Йоан Кинам например пише за него или като за латинянин по произход, или като за Арон, който изпълнявал длъжността аколут.[2]
Хониат е категоричен, че Исак Арон научил латински език в Сицилия, където прекарал известно време в плен на норманите, а по-късно бил назначен за преводач (на гръцки: ὑποβολεύς, иповолевс[4]) от латински език на император Мануил I по време на аудиенциите му с пратениците на западните народи в двора.[5].[6]
Йоан Кинам посочва, че след като се завърнал от плен около 1160/1161 г., Арон е назначен за аколут на Мануил I т.е. началник на варяжката гвардия – личната гвардия на императора.[7][6] През 1167 г. Исак Арон е най-отявленият от интригантите, чиито клевети и машинации водят до низвергването и осъждането на протостратора Алексий Аксух.[8]
За тези несправедливи според Хониат клевети Исак Арон по-късно получава справедливо и тежко наказание от правосъдието, но по съвсем друг повод. Уловили го да практикува магия – у него намерили модел на костенурка, а в корубата ѝ била поставена човешка фигурка с привързани за краката вериги и гвоздей, забит в гърдите ѝ.[9] Освен това го осъдили и за притежание и четене от Соломоновата книга, с която можело да се призове цял легион от демони, които безусловно изпълнявали заповедите на този, който ги е призовал. Всъщност и Кинам, и Хониат са категорични, че от тези негови способности по-рано се възползвал и самият протостратор Алексий Аксух, който чрез приготвяните от Исак Арон чарове се опитвал да попречи на императрица Мария да роди мъжки наследник.[10] Допуска се, че още тогава аколутът е изпълнявал двойна игра, благодарение на което императорът узнал за намереният на протостратора. Последният обаче не прекратил тайните си срещи с чародееца, дори след като императорът открито го изобличил.[10].
Разбрало се и че, докато превеждал на западните пратеници по време на една аудиенция при императора, мислейки, че никой друг не го разбира, Арон предавал думите изопачени и съветвал латините да бъдат по-неотстъпчиви спрямо исканията на императора с цел да получат по-големи отстъпки от него и да спечелят по-голямо уважение в очите на своите съплеменници. Императорът напуснал аудиенцията в пълно неведение за манипулацията на Арон, но не с такова впечатление си тръгнала императрицата, която благодарение на западния си произход много добре разбрала какво казва Исак на пратениците. По-късно тя разказала всичко на съпруга си. Вероятно в действията си срещу аколута императрицата е водена и от мотива за лично отмъщение срещу мъжа, който преди време се опитвал да попречи на зачеването на дългоочаквания наследник на престола.[11] Двойната игра на Исак Арон със западняците се доказала и от разкритията, че по времето на един венециански набег срещу Егеида от 1171/1172 г. лично той предал сведения на врага за местата, на които може да устрои засада на ромейския флот. Наяве излязъл и фактът, че аколутът се месил и в преписките на империята със западните кралства.[11] Разгневен от измяната, император Мануил заповядал Исак Арон да бъде ослепен, а имуществото му – конфискувано.[12]
Злата природа на Исак Арон обаче продължила да се проявява и след като той получил такова тежко наказание за злините си – до неговите съвети и услуги често прибягвал император Андроник I Комнин, който бил известен със страстта си към окултното.[13] Исак Арон от своя страна разпалзвал жестокостта на императора, като го съветвал да наказва най-строго враговете си, без да се ограничава единствено до ослепяването им, а да ги предава на сигурна смърт или на по-жестоки мъчения.[14][12] За пример Арон давал сам себе си, като изтъквал, че въпреки отнетото му зрение, докато дишал и можел да говори, все още бил способен да дава съвети и да наказва враговете си, чиито гърла собственият му език можел да прерязва като остър нож. По-късно император Исак II Ангел, който детронирал Андроник II, заповядал да отрежат езика на Исак Арон, за да получи последният отплата за коварството си и причинените злини.
Бележки редактиране
- ↑ а б Гюзелев 2005, с. 35.
- ↑ а б Саввидес 1992, с. 114.
- ↑ Саввидес 1992, с. 113 – 114.
- ↑ PBW , Isaakios Aaron the akolouthos.
- ↑ Choniates 1984, p. 82, n. 144.
- ↑ а б Саввидес 1992, с. 115.
- ↑ Киннам 1859, кн. 6, 11.
- ↑ Magdalino 2006, The Occult Sciences..., с. 148, в Google books.
- ↑ Димитров 2013, с. 236.
- ↑ а б Саввидес 1992, с. 116.
- ↑ а б Саввидес 1992, с. 117.
- ↑ а б Саввидес 1992, с. 118.
- ↑ Димитров 2013, с. 237.
- ↑ Magdalino 2006, The Occult Sciences..., с. 149, в Google books.
Източници редактиране
- Гюзелев, Васил (2005). Бележки върху историята на българските земи и българите половин столетие преди въстанието на Асеневци (1186 1188), Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и Средновековната българска култура. Материали от юбилейната международна научна конференция „Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и Средновековната българска култура“, посветена на 80-годишнината от рождението на проф. д.и.н. Станчо Ваклинова. Велико Търново, 18 – 20 май 2001 г.. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, pp. 33 – 44, ISBN 955244445, http://www.uni-vt.bg/res/6990/Проф._дин_Станчо_Ваклинов_и_средновековната_българска_култура._2005.pdf
- Димитров, Димитър (2013). Великият Янус: Магия и магически практики във Византия, Балканите – език, история, култура, том III. Велико Търново, pp. 226 – 241, http://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=2114&type=.pdf
- Киннам, Иоанна (1859). Краткое обозрение царствования Иоанна и Мануила Комнинов, Византийская Историческая Библиотека (online). Санкт-Петербург, http://yakov.works/acts/12/2/kinnam_0.htm
- Саввидес, А. (1992). Заметки по византийской просопографии XII в. Аарон Исаак и Стефан Агиохристофорит, Античная древность и средние века, 26, pp. 113 – 124, https://elar.urfu.ru/bitstream/10995/2606/2/adsv-26-12.pdf
- Choniates, Nicetas (1984), Magoulias, Harry J.; Baldwin, Barry (ed). O city of Byzantium, Annals of Niketas Choniates, translated by Harry J. Magoulias, Byzantine text in translation. Detroit, Michigan 48202: Wayne State University Press, https://ia801905.us.archive.org/14/items/o-city-of-byzantium-annals-of-niketas-choniates-ttranslated-by-harry-j-magoulias-1984/o-city-of-byzantium-annals-of-niketas-choniates-ttranslated-by-harry-j-magoulias-1984.pdf
- Magdalino, Paul (2006), Mavroudi, Maria V. (ed). The Occult Sciences in Byzantium. Dumbarton Oaks: La Pomme d'or, ISBN 9548446022, 9789548446020, https://books.google.com/books?id=muGVUiKEYccC
- ((en)) Jeffreys, M. et al (ed) (2016). Isaakios Aaron the akolouthos (ID: Isaakios 108). – Prosopography of the Byzantine World. King's College London, ISBN 978-1-908951-20-5, https://pbw2016.kdl.kcl.ac.uk/person/161654/