Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Мануил Комнин.

Мануил Комнин (на средногръцки: Μανουήλ Α' Κομνηνός) е византийски император от 1143 до 1180 г.

Мануил I Комнин
Μανουήλ Α' Κομνηνός
византийски император
Изображение на Мануил I във византийска миниатюра
Изображение на Мануил I във византийска миниатюра

Роден
Починал
Управление
Период 1143 – 1180
Предшественик Йоан II Комнин
Наследник Алексий II Комнин
Семейство
Род Комнини
Баща Йоан II Комнин
Майка Пирошка Арпад
Братя/сестри Алексий Комнин
Андроник Комнин
Исак Комнин
Евдокия Комнина
Мария Комнина
Теодора Комнина
Съпруга Мария Антиохийска
Берта фон Зулцбах (1146 – 1159)
Деца Алексий II Комнин
Мария Комнина
Мануил I Комнин в Общомедия

Произход и престолонаследникРедактиране

Син е на Йоан II Комнин и унгарската принцеса Пирошка Арпад. Преди да стане император се отличава със смелостта си във войната със селджуците, а баща му го обявява за престолонаследник, въпреки че има по-голям син, Исак.

УправлениеРедактиране

 
Перпера на Мануил I Комнин

Управлението на Мануил I Комнин се оказва повратен период в историята на Византийската империя. Когато идва на престола, той наследява империята в цветущо състояние, но заобиколена от външни предизвикателства и амбициозни конкуренти. В опит да утвърди авторитета и превъзходството на византийската държава, Мануил I води енергична и агресивна политика спрямо съседите си. Той успява да поддържа ромейската хегемония на Балканите и сред кръстоносните държави, но в резултат на политическите си действия, той губи повечето си съюзници в Западна Европа и в крайна сметка търпи поражение срещу мюсюлманските сили в Мала Азия, което отваря път към последвалия упадък на империята. Въпреки успехите и качествата му като пълководец, Мануил I Комнин не съумява да осъществи мечтата си да превърне Византия във великата сила, която е била при Юстиниан I, но всъщност я завещава по-слаба и изтощена отколкото при възкачването си.

Първи годиниРедактиране

Император Мануил I води настъпателна политика с цел да възстанови византийските земи на Балканите, Мала Азия, Сирия и Южна Италия. Неговите бляскави победи му носят много слава и възхвала, но малко допринасят за засилването на империята. В 1144 г. князът на кръстоносното княжество Антиохия, Раймон дьо Поатие, потвърждава васалитета си към императора в Константинопол. През 1146 г. Мануил I предприема наказателна експедиция срещу Иконийския султанат в Централна Мала Азия. Въпреки притесненията на населението, през 1147 – 1149 г. императорът пропуска войските на Втория кръстоносен поход през византийска територия, като преминаването им до Светите земи става почти безпроблемно.

Война с норманитеРедактиране

В началния период от управлението на Мануил I, Византия се намира в добри отношения с основните католически държави – Германската империя и Френското кралство. Но през 1147 – 1149 г. Мануил е изправен пред война с Роже II, норманския владетел на кралство Сицилия, който завладява остров Корфу и някои градове в Гърция. Ромеите отблъскват нападението и изпращат войски в Южна Италия (1155). Въпреки сключения съюз с папата и споразумението за съдействие с германските имперски войски, византийските завоевания в Италия се оказват много нетрайни и под натиска на норманите те са принудени да се изтеглят от там през 1158 г. Експедицията се оказва провал и голяма загуба на финансови средства. В следващите години опитите на Византия отново да придобие територии и влияние в Италия ще се окажат също толкова неуспешни. Мануил продължава да поддържа Ломбардската лига и независимите италиански градове срещу домогванията на германските императори.

Поход към АнтиохияРедактиране

През 1156 г., новият княз на Антиохия, Рено дьо Шатийон, издига претенции за неизпълнени финансови обещания спрямо византийския император. Под този предлог той напада и разграбва остров Кипър. В отговор Мануил I незабавно се отправя на наказателен поход, завладява Арменска Киликия (1158 – 59), чийто владетел е участвал в плячкосването на Кипър, след което навлиза в Сирия и окупира Антиохия. Рено дьо Шатийон е принуден да са подчини на императора като негов васал, в замяна на което е оставен на власт. При завръщането си Мануил е изненадан от нападение на селджуците в Исаврия, но удържа победа.

Балканска политикаРедактиране

На Балканския полуостров в 1150 – 1152 г. е потушено въстанието на сърбите, които отново потвърждават васалната си зависимост от императора. През 1151 – 1152 и 1163 – 1168 г. Мануил I води успешно настъпление в Кралство Унгария, което също се признава за васал на Византия. Ромейските войски достигат до Трансилвания и Влахия. В Унгария е поставен верен на византийците крал. Повечето от източното Адриатическо крайбрежие е присъединено към империята. Византийската империя поддържа съюзни отношения с Киевска Рус и Галичкото княжество срещу степните печенеги и кумани.

Война в ЕгипетРедактиране

През 1169 г., с подкрепата на Византия, кръстоносният крал на Йерусалим организира експедиция срещу мюсюлманския Фатимидски халифат в Египет. Целта на този амбициозен поход е да се установи християнски контрол над богатата страна, като според споразумението византийците щели да получат крайбрежието, а кръстоносците – вътрешната част на Египет. След неуспешната обсада на крепостта Дамиета, между ромеи и кръстоносци се появяват неразбирателства, в резултат на което византийският флот се оттегля, но по пътя половината от него е унищожена в буря. Скоро след този поход ислямските владетели започват да се мобилизират и се обединяват за атака срещу нападащите ги християнски държави в Близкия изток. В Египет везирът, и след това (от 1174 г.) султан Саладин (Салах ад-Дин) предприема експанзия в Палестина и Сирия.

Война срещу селджуцитеРедактиране

 
Територия на Византия, ок. 1180 г.

Главният противник на Византия по времето на Мануил I Комнин са отново селджукските турци. В периода 1158 – 1161 година са водени серия от походи с променлив успех между ромеите и мюсюлманските владетели за надмощие в Мала Азия. В 1176 г. обаче Мануил I претърпява решително поражение в битката при Мириокефалон срещу Кълъч Арслан II и губи по-голямата част от армията си, след което осъзнава, че политиката му е нереалистична. В края на управлението си спира да се занимава с войни.

Последиците от сражението при Мириокефалон са катастрофални – Византия отстъпва част от територията си, губи много от военната си сила и вече не може да се противопостави успешно на външните врагове. Въпреки това Мануил I Комнин успява да нанесе още няколко поражения на тюркските племена, нахлули във Витиния през 1179 и 1180 г., като междувременно изпраща демонстративна военноморска експедиция до Египет в 1177 г.

Умира през 1180 година. Наследен е от непълнолетния Алексий II Комнин.

ЛичностРедактиране

Мануил I Комнин прилича на латинските барони: обича физическите упражнения, лова, турнирите, увлича се в схватки с копия с най-добрите франкски рицари. Когато пристига в Антиохия през 1159 г., той впечатлява тамошните рицари с висок ръст, голяма физическа сила, ловкост да си служи с оръжието. Участва с великолепен кон със златен чул в рицарски турнири на брега на Оронт[1]:192.

Михаил прилича на същински франкски монарх. Той се заобикаля с латински съветници и с воини; включва в армията си много западноевропейски наемници и се интересува от западната култура и постижения. Византийската армия възприема западните дрехи, развлеченията и угощенията в императорския дворец наподобяват западните. По негово време в Константинопол надбягванията на Хиподрума отстъпват място на рицарски турнири, в които участва и самият император.

Преданието твърди, че тежко боледува, но по време на престоя си в София се излекува с помощта на свети Иван Рилски, чиито мощи се пазели в Ротондата свети Георги, поради което прави много дарове на светеца и църквата.[източник? (Поискан преди 57 дни)]

Бракове и децаРедактиране

 
Мануил I Комнин с Мария Антиохийска (Vatican Library, Rome)

Първи брак: през 1146 година за Берта фон Зулцбах, роднина на Конрад III; умира през 1159 г., оставяйки две дъщери:

Втори брак: през 1161 за Мария Антиохийска, дъщеря на Раймон дьо Поатие и Констанс Антиохийска; тя ражда син:

Императорът има и няколко незаконни деца.

ИзточнициРедактиране

  1. Дил, Шарл и др. Византия. Издателска къща „Херодот“, 1992. Посетен на 12 август 2021.

Външни препраткиРедактиране

Йоан II Комнин Византийски император (1143 – 1180) Алексий II Комнин