Мануил I Комнин

Мануил I Комнин
	византийски император
	Изображение на Мануил I във византийска миниатюра
Лични данни
Управление	1143 - 1180
Роден	28 ноември 1118 Константинопол
Починал	24 септември 1180
Предшественик	Йоан II Комнин
Наследник	Алексий II Комнин
Семейство
Династия	Комнини
Баща	Йоан II Комнин
Майка	Ирина
Бракове	Берта фон Зулцбах ; Мария Антиохийска
Потомци	Мария Комнина,; Алексий II Комнин
	Мануил I Комнин в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Мануил Комнин.

Мануил Комнин (гръцки Μανουήλ Α' Κομνηνός) е византийски император от 1143 до 1180 г. Син е на Йоан II Комнин и унгарската принцеса Пирошка Арпад. Преди да стане император се отличава със смелостта си във войната със селджуците, а баща му го обявява за престолонаследник, въпреки че има по-голям син, Исак.

Съдържание

УправлениеРедактиране

Управлението на Мануил I Комнин се оказва повратен период в историята на Византийската империя. Когато идва на престола, той наследява империята в цветущо състояние, но заобиколена от външни предизвикателства и амбициозни конкуренти. В опит да утвърди авторитета и превъзходството на византийската държава, Мануил I води енергична и агресивна политика спрямо съседите си. Той успява да поддържа ромейската хегемония на Балканите и сред кръстоносните държави, но в резултат на политическите си действия, той губи повечето си съюзници в Западна Европа и в крайна сметка търпи поражение срещу мюсюлманските сили в Мала Азия, което отваря път към последвалия упадък на империята. Въпреки успехите и качествата му като пълководец, Мануил I Комнин не съумява да осъществи мечтата си да превърне Византия във великата сила която е била при Юстиниан I, но всъщност я завещава по-слаба и изтощена отколкото при възкачването си.

Първи годиниРедактиране

Император Мануил I води настъпателна политика с цел да възстанови византийските земи на Балканите, Мала Азия, Сирия и Южна Италия. Неговите бляскави победи му носят много слава и възхвала, но малко допринасят за засилването на империята. В 1144 г. князът на кръстоносното княжество Антиохия, Раймон дьо Поатие потвърждава васалитета си към императора в Константинопол. През 1146 г. Мануил I предприема наказателна експедиция срещу султаната Рум в централна Мала Азия. Въпреки притесненията на населението, през 1147-8 г. императорът пропуска войските на Втория кръстоносен поход през византийска територия, като преминаването им до Светите земи става почти безпроблемно.

Перпера на Мануил I Комнин

Война с норманитеРедактиране

В началния период от управлението на Мануил I, Византия се намира в добри отошения с основните католически държави – Германската империя и Френското кралство. Но през 1147-9 г. Мануил е изправен пред война с Роже I, норманския владетел на Сицилия, който завладява остров Корфу и някои градове в Гърция. Ромеите отблъскват нападението и изпращат войски в Южна Италия (1155). Въпреки сключения съюз с папата и споразумението за съдействие с германските имперски войски, византийските завоевания в Италия се оказват много нетрайни и под натиска на норманите те са принудени да се изтеглят от там през 1158 г. Експедицията се оказва провал и голяма загуба на финансови средства. В следващите години, опитите на Византия отново да придобие територии и влияние в Италия ще се окажат също толкова неуспешни. Мануил продължава да поддържа ломбардската лига и независимите италиански градове срещу домогванията на германските императори.

Поход към АнтиохияРедактиране

Мануил I Комнин с Мария Антиохийска, (Vatican Library, Rome)

През 1156 г., новият принц на Антиохия, Рене де Шатийон, издига претенции спрямо византийския император, за неизпълнени финансови обещания. Под този предлог той напада и разграбва остров Кипър. В отговор Мануил I незабавно се отправя на наказателен поход, завладява арменска Киликия (1158–59), чиито владетел е участвал в плячкосването на Кипър, след което навлиза в Сирия и окупира Антиохия. Рене де Шатийон е принуден да са подчини на императора като негов васал, в замяна на което е оставен на власт. При завръщането си Мануил е изненадан от нападение на селджуците в Исаврия, но удържа победа.

Балканска политикаРедактиране

На Балканския полуостров в 1150-2 г. е потушено въстанието на сърбите, които отново потвърждават васалната си зависимост от императора. През 1151-1152 г. и 1163-1168 г. Мануил I води успешно настъпление в кралство Унгария, което също се признава за васал на Византия. Ромейските войски достигат до Трансилвания и Влахия. В Унгария е поставен верен на византийците крал. Повечето от източното Адриатическо крайбрежие е присъединено към империята. Византийската империя поддържа съюзни отношения с Киевска Рус и Галичкото княжество срещу степните печенеги и кумани.

Война в ЕгипетРедактиране

През 1169 г. с подкрепата на Византия, кръстоносният крал на Йерусалим организира експедиция срещу мюсюлманския Фатимидски халифат в Египет. Целта на този амбициозен поход е да се установи християнски контрол над богатата страна, като според споразумението византийците щели да получат крайбрежието, а кръстоносците - вътрешната част на Египет. След неуспешната обсада на крепостта Дамиета, между съюзните сили на ромеи и кръстоносци се появяват неразбирателства, в резултат на което византийският флот се оттегля, но по пътя половината от него е унищожен в буря. Скоро след този поход ислямските владетели започват да се мобилизират и се обединяват за атака срещу нападащите ги християнски държави в Близкия изток. В Египет, везирът, и след това (от 1174 г.) султан Саладин (Салах ад-Дин) предприема експанзия в Палестина и Сирия.

Война срещу селджукитеРедактиране

Главният противник на Византия по времето на Мануил I Комнин са отново селджукските турци. В периода 1158-1161 година са водени серия от походи с променлив успех между ромеите и мюсюлманските владетели за надмощие в Мала Азия. В 1176 г. обаче Мануил I претърпява решително поражение при Мариокефалон срещу Килидж Арслан II и губи по-голямата част от армията си, след което осъзнава, че политиката му е нереалистична. В края на управлението си спира да се занимава с войни.

Територия на Византия, ок. 1180 г.

Последиците от сражението при Мириокефалон са катастрофални – Византия отстъпва част от територията си, губи много от военната си сила и вече не може да се противопостави успешно на външните врагове. Въпреки това Мануил I Комнин успява да нанесе още няколко поражения на турците нахлули във Витиния през 1179 г. и 1180 г., като междувременно, в 1177 г., изпраща демонстративна военноморска експедиция до Египет.

Умира през 1180 година. Наследен е от непълнолетния Алексий II Комнин.

ДругиРедактиране

Мануил I Комнин включва в армията си много западноевропейски наемници и се интересува от западната култура и постижения. По негово време в Константинопол за пръв път се провеждат рицарски турнири, в които участвал и самият император.

Преданието твърди, че тежко боледува, но по време на престоя си в София се излекува с помощта на свети Иван Рилски, чиито мощи се пазели в Ротондата свети Георги, поради което прави много дарове на светеца и църквата.