Искра Радева
Искра Димитрова Радева-Станулова е българска актриса.[1]
| Искра Радева | |
| българска актриса | |
| Родена | |
|---|---|
| Учила в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1971 г. |
| Семейство | |
| Съпруг | Сергей Тричков Кирил Станулов |
| Деца | Елена Станулова |
| Уебсайт | |
| Искра Радева в Общомедия | |
Биография
редактиранеРодена е на 21 март 1951 г. в София.
През 1973 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в последния клас на Апостол Карамитев и от същата година е в трупата на Народния театър за младежта.
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци.
През 90-те години Радева проявява активност в шоубизнеса, поп музиката и камерната сцена, изявява се като автор на текстове на песни и спектакли.
През 1997 г. актрисата напуска Младежкия театър, а през 1999 г. създава свой театър – „Искри и сезони“, проявявайки се като продуцент и режисьор. През 2000 г. поставя шоуспектакъла „Сбогом, 20 век“, а нейната продуцентска къща „ИРД“ организира едни от най-шумните шоу-спектакли в България.
Кариера на озвучаваща актриса
редактиранеРадева се занимава с дублаж на сериали за Българската телевизия (Първа програма) през 80-те и 90-те години. Най-известната ѝ роля в озвучаването е тази на Меги Клийри в „Птиците умират сами“. Сред някои от другите сериали с нейно участие са „Богат, беден“ и „Завръщане в Рая“.[1]
Личен живот
редактиранеНейна дъщеря е водещата на игра в предаването „На кафе с Гала“ по Нова телевизия Елена Станулова.[2][3]
Театрални роли
редактиране- „Вик за любов“ (Жозиан Баласко)
- „Женско царство“ (Ст. Л. Костов)
- „Любовна нощ“ (Рей Галтън Джон Антробс)
- „Наследството“ (Пиер Шано)
- „Ожени се за мен“ (Анна Петрова) по Джон Ъпдайк
- „Квартет за двама“ (Анатолий Крим) – Елена
- „Безпаметна любов“ (Валентин Красногоров) – Марина
- „Депутатите не лъжат“ (Димитрис Псатас) – Джени Ферекис
- „Лоши момичета“ (Нийл Саймън)
- „The Best“ (Искра Радева и Иван Балсамаджиев)
- „Имам нужда от теб“ (Нийл Саймън) – Ивлин Мейра
- „Лудории в съботната вечер“ (Марсел Митоа) – Люсиен
- „Луд съм по теб“ (Нийл Саймън) – Джени
- „Втори меден месец“ (Мортимър и Кук) – Милдрид[4]
- „Хубавата Мария“
- „Любов необяснима“
- „Една чанта мечти“
- „Двамата веронци“ (Уилям Шекспир) – Джулия
- „Професията на мисис Уорън“ (1996) (Бърнард Шоу)
- „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
Телевизионен театър
редактиранеРадева става популярна актриса от значителните си постижения в телевизионния театър:
- „Луд съм по теб“ (2001)
- „Бродът“ (1989)
- „Пази се от ягуар“ (1989)
- „Забравен ключ“ (1989) (Алка Радионова)
- „Дълъг ден“ (1988) (Виктория Токарева) - Виктория Владимирова, тв журналистка
- „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Лия Сапунова
- „Черни очи за случайни срещи“ (1988) (от Любомир Пеевски, реж. Чавдар Савов)
- „Хартиеният човек“ (1986) (Кънчо Атанасов)
- „Незабравими дни“ (1985) (Лозан Стрелков), 2 части
- „Владетелят на света“ (1985) (Александър Беляев)
- „Чичовци“ (1984) (Иван Вазов), мюзикъл – Христина
- „Рози за доктор Шомов“ (1984) (от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова и Николай Савов)
- „Последният дуел“ (1984) (Мар Байджиев)
- „Ифигения в Таврида“ (1983) (Гьоте) – Ифигения
- „Лунният камък“ (1982) (Уилки Колинс), 3 части
- „Джин и медени питки“ (1981) (Нийл Саймън)
- „Владетелят на света“ (1979)
- „Арсеник и стара дантела“ (от Джоузеф Кесълринг, реж. Асен Траянов), 2 части
- „Един миг от пропастта“ (1979) (Н. Мирошниченко) – Лена
- „Ако...“ (1979) (Самуил Альошин)
- „Емилия Галоти“ (1979)
- „Незавършена симфония“ (Божидар Божилов) (1978) – Мария
- „Нервни времена“ (1978) (Радослав Михайлов)
- „Емилия Галоти“ (Готхолд Ефраим Лесинг) (1978)
- „Моите непознати“ (Михаил Величков) (1978), 2 части
- „Варшавска мелодия“ (Леонид Зорин) (1978) – Хелена
- „Иванко“ (1978)
- „Каин магьосникът“ (1978) (Камен Зидаров)
- „Свободен час“ (1977) (Н. Долинина)
- „Съдии на самите себе си“ (1977)
- „Стъклената менажерия“ (1977) (Тенеси Уилямс)
- „В люляковата градина“ (1977) (А. Салодар)
- „Мотопедът“ (1975)
- „Черната стрела“ (1974) (Йордан Добрев)
Филмография
редактиране| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2011 – 2016 | Под прикритие (тв сериал) |
60 | Йоанна Велева, майка на Съни (2011 – 2012) | |
| 2006 | Приятелите ме наричат Чичо (тв) | адвокат Дичева | ||
| 2004 | Бледа сянка (Shade of Pale) |
САЩ | Мима | |
| 2004 | Капан | |||
| 2004 | Трябва да ти кажа нещо | майката | ||
| 2002 | Емигранти | майката на Мариела | ||
| 1991 | Тони | Елена, майката на Весо | ||
| 1991 | Аз съм твоят брат | Янка Матанова, директорката на дома за изоставени деца | ||
| 1988 | Защитете дребните животни | Веселина, ученическата любов на Гецата | ||
| 1988 | Дълъг ден | |||
| 1988 | Последната любов на Меланио (Melanios letzte Liebe) |
ГДР | Мария Соледад | |
| 1987 | Детско капричио (тв) | актрисата Стоянова, майка на Веселка | ||
| 1986 | Битката за Бяла Сълзлийка (тв сериал) |
3 | ||
| 1985 | Маневри на V етаж | Генчето, жената на Тахов | ||
| 1984 | Почти ревизия (тв сериал) |
4 | колежката | |
| 1982 | Балада за звънците | съселянка | ||
| 1980 | Вярност | 2 | журналистката Лиляна Томова | |
| 1980 | Спилитим и Рашо (тв сериал) |
20 | жената на хаджията (в X серия) | |
| 1978 | Насрещно движение | Елена | ||
| 1978 | Моите непознати | 2 | ||
| 1978 | Отрова в извора | Първанова | ||
| 1977 | Хирурзи | д-р Симеонова | ||
| 1974 | Иван Кондарев | 2 | ||
| 1974 | Синята лампа (тв сериал) |
10 | Фани (в V серия: „Танго с Фани“) | |
| 1973 | Очакване | |||
| 1971 | Оцеола (Osceola) | ГДР/България/Куба | Че-Чо-Тер |
Източници
редактиране- ↑ а б РАДЕВА, Искра Димитрова (21.03.1951) // Справочник „Труд“. знам.bg, 18 ноември 2007. Посетен на 5 май 2016.[неработеща препратка]
- ↑ Мила Вачева, „Това е Станулова“, в-к „24 часа“, 10 септември 2010.
- ↑ „Елена Станулова отвратена от телевизията“, сайт на Нова телевизия, 6 март 2011.
- ↑ Репертоар – Театър „Искри и сезони“
