Отваря главното меню

Божидар Божилов е български поет, публицист, преводач, критик и драматург.

Божидар Божилов
Роден 5 април 1923 г.
Починал 13 януари 2006 г. (82 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение
Награди Димитровска награда (1951)

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден във Варна на 5 април 1923 г. Завършва гимназия в родния си град. Следва право и медицина, като завършва право в Софийския университетСв. Климент Охридски”.

Член е на РМС от 1940 г., на БКП – от 1944 г.

За пръв път печата във вестник „Завой“[1] (19391941 г.)

Шестнадесетгодишен, през 1939 г. издава сборника стихотворения и поеми „Трета класа“, в които изразява недоволството си към тогавашната действителност и съчувствието си към хората от народа.

Отначало работи като редактор в периодичния печат, а след 9 септември 1944 г. – в отдела за литература при Радио София.

Член е на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (6 юли 196218 декември 1984).

Главен редактор на списание „Пламък” (14 юни 1966 – януари 1970).

Почетен член и гостуващ професор е на Айовския университет – Айова, САЩ (1976).

От 6 юни 1974 г. е заместник-председател на Съюза на българските преводачи, негов първи заместник-председател (5 юни 197910 март 1989). Главен редактор на списание „Радио преглед”, вестникЛитературен фронт” (8 юни 19721973), редактор на отдел „Поезия” в издателство „Български писател”, директор на издателство „Народна култура” (1973 – месец април 1980), главен редактор на в. „Пулс” (1980 – месец май 1984), главен редактор на списание „Факел” (15 май 19841996).

Умира на 13 януари 2006 г. в София.

ТворчествоРедактиране

Автор е на над 50 книги със стихове, разкази, критика, пиеси и преводи.

Книгите му са превеждани на руски, английски, италиански, хинди, арабски и много други езици.

Съставител на антология[2] на българската поезия на английски език. Преводач на Шекспир и Уилям Мередит[3]. Един от съставителите на „Антология на новата гръцка поезия” в 2 тома (1960), преводач на гръцки и руски поети. Съставител на антологията „Докато обичам – поетеси от цял свят за любовта” (1982) и на „Георги Михайлов. Избрани преводи” (НК[4], 1976). Анкета: Александър Пиндиков. Божидар Божилов. (1986).

Признание и наградиРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • „Трета класа“ – стихове и поеми (1939)
  • „Извън времето“ – поема (1942)
  • „Разказ за любовта“ – лирична поема (1942)
  • „Стихотворения“ (1948)
  • „Агитатор“ – стихосбирка (1950)
  • „Димитров“ – поема (1950)
  • „Любов и омраза“ – стихосбирка (1951)
  • „Венец пред саркофага на Сталин“ (1953)
  • „Под знамето“ – стихосбирка (1954)
  • „За правда и свобода“ – стихосбирка (1955)
  • „Стадион“ – стихове и поеми (1955)
  • „Ямбически новели“ (1955)
  • „С ракета „LZ“ на луната“ – научно-фантастичен роман (1956)
  • „Суворовец и нахимовец“ – стихотворения за деца (1956)
  • „Лирика“ (1957)
  • „Добри и весели другари“ – стихотворения за деца (1958)
  • „Южни стихове“ (1959)
  • „Войнишка кръв“ – стихове (1959)
  • „Исторически поеми“ (1960)
  • „Варненски въздух“ – стихове (1961)
  • „Четвъртото измерение“ – стихотворения (1961)
  • „И дъх на бензин“ – повест (1962)
  • „Стихове“ (1962)
  • „Каталог на чувствата“ – стихотворения (1963)
  • „Мъжествен ритъм“ – стихове (1964)
  • „Пробният брак на Ани“ – пиеса (1964)
  • „Посещение в миналото“ – пиеса (1964)
  • „Пролетна поезия“ – стихотворения (1965)
  • „Празник“ – лирика (1966)
  • „Бреговете на любовта“ – пиеса (1966)
  • „Доктор Донкин“ – пиеса (1964)
  • „Специален кореспондент“ – репортажен роман (1966)
  • „Лиричен роман“ – избрани стихотворения (1967)
  • „Образи и чувства“ – стихотворения (1968)
  • „Поезия“ – книга със стихове (1968)
  • „Без лице“ – драма (1969)
  • „Горди оди“ – лирика (1969)
  • „Звънете ми на телефон...“ – пиеса (1970)
  • „Море“ – морска лирика (1970)
  • „Лесни песни“ (1973)
  • „Американска тетрадка на Божидар Божилов“ – стихове (1976)
  • „Поети отблизо“ – сборник с есета и статии (1976)

БележкиРедактиране

  1. Вестник, издаван във Варна.
  2. Сборник от избрани поетически произведения, обикновено от разни автори.
  3. Уилям Мередит
  4. Издателство "Народна култура."

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране