Искра Хаджиева

българска театрална и кино актриса

Искра Хаджиева е българска театрална и кино актриса.

Искра Хаджиева
българска театрална и филмова актриса
В ролята на Северинова в „С дъх на бадеми“ (1967)
В ролята на Северинова в „С дъх на бадеми“ (1967)
Родена
4 април 1933 г. (91 г.)
Националност България
Работилаактриса
Актьорска кариера
Активност1963 – 1984
Наградизаслужила актриса
Семейство
СъпругАлбер Коен (?-?)
Димитър Попов
Уебсайт
Искра Хаджиева в Общомедия

Биография

редактиране

Искра Хаджиева е родена на 4 април 1933 г. в Русе. Баща ѝ Димитър Хаджиев е известен лекар, дерматолог и венеролог, завършил във Виена. Роден в с. Воден, Елховска околия, баща му е бил виден интелектуалец, завършил право в чужбина, един от първите консули на България в Одрин след Освобождението. Майка ѝ Ганка Хаджиева е фармацевт. Нейният баща е бил банкер в Пощенска банка и така е построил голямата им представителна къща в гр. Русе, където Ганка е давала регулярни приеми на русенското интелектуално общество – лекари, адвокати, банкери, фабриканти.

Израснала в семейство на интелектуалци, тя получава светско възпитание във френския девически пансион, където учи френски език. Получава и първите уроци по куртоазия и светски етикет. След закриването на училището през 1948 г., продължава образованието си във все още девическата гимназия „Баба Тонка“ през 1951 г. Отношението към изкуството получава от своята майка Ганка, и от първите си приятелства с известния русенски джаз-мен Петьо Парчето. Веднага след завършването талантът ѝ е оценен и влиза във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, който завършва с отличен успех през 1956 г. в класа на проф. Моис Бениеш. Играе успешно през студентските години в изпитни постановки с Иван Андонов, Георги Черкелов, с Никола Гълъбов, и др.

След брак през 1956 г в гр. Русе с известния журналист Албер Коен, кореспондент на БТА, заминава за Париж през 1957 г. Там тя използва времето си от 1957 – 1962 г, като завършва телевизионна режисура и история на изкуствата в Лувър. Ръководител е и на пионерската организация в посолството в Париж, където обучава децата на дипломатите на светския етикет, необходим за тази професия.

Още в Париж е поканена за ролята на Зара в известния филм на Никола Корабов „Тютюн“, където се снима като съпругата на тютюневия магнат собственика на Татко Пиер, Георги Стаматов. За съжаление, Стаматов е твърде остарял и почти всички негови кадри са изрязани от филма, заедно с нейните.

С връщането си в България през 1962 г. постъпва в Народния театър на младежта. Участва във филми и телевизионни театри.[1] За цялостната си дейност получава званието „заслужила актриса“ през 1981 г. Включена е в много кино-делегации в чужбина, особено с Невена Коканова.

Светският живот на Искра през годините от 60-до 80 е свързана с кръгът, който се събира в къщата на Домна Ганева и Николай Бинев, с които тя е близък приятел. Там се срещат част от талантливите хора на театрална България – Павел Павлов, Невена Коканова и Шарлето, Леда Тасева, Иван Кирков, Кръстьо Мирски, и много други. Павел Павлов описва тези вечери – „В тези дни на безумната ни младост, когато нехаехме за оная с косата и често си пишехме един за друг епитафии“.

Вярна съпруга на Албер Коен, тя дълбоко го уважаваше и споделяше неговата всестранна култура, а приятелството им продължава и след развода им.

След връзка с Димитър Попов тя се омъжва за адвоката и съдбата ѝ я праща отново в чужбина, в Западен Берлин, където той отива на отговорна работа по линия на Външно министерство. Той загива в самолетна катастрофа през 1984 г., което силно ѝ въздейства.

Филмография

редактиране
Година Филми/Сериали Серии Роля[2][1]
1962 Тютюн Зара
1963 Инспекторът и нощта Дора Баева
1966 Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров
1967 С дъх на бадеми Юлия Северинова
1969 Господин Никой Мери Ламур
1969 – 1971 На всеки километър 26 Маргарита (Марго) Хотарак (в 24-та серия)
1970 Цитаделата отговори Козметичката
1978 Топло Маргарита Шопова, съпруга на академика
1978 Утрото е неповторимо Госпожа Хаджиева
1984 Бронзовият ключ (тв) Катерина Механджиева

Телевизионен театър

редактиране
  • „Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)
  • „Марсианска хроника“ (1968) (Рей Бредбъри)
  • „Смърт сутринта“ (1973) (Клаус Айдман)
  • „Опасният завой“ (1981) (Джон Пристли)
  • „Марсиански хроники“
  • „Кредит при нибелунгите“
  • „Веселата вдовица“
  • „Първият удар“
  • „Смърт призори“
  • „Страниците оживяват“

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране