Павел Павлов

български режисьор
Вижте пояснителната страница за други личности с името Павел Павлов.

Павел Борисов Павлов е български сценарист и режисьор, театрален постановчик, драматург, писател и преводач. Наричан „баща на телевизионния театър“, Павел Павлов има заснети над 50 постановки за телевизионния театър, над 30 телевизионни филма и е автор на над 20 театрални спектакъла.[1] В литературата дебютира през 1981 г. с историческия роман за юноши за Светослав Тертер „Време на гарвани – време за орли”. Автор е на над 30 книги – спомени за актьори, с които е работил, пиеси, сценични хроники, разкази, повести, приказки и романи.[2]

Павел Павлов
български режисьор
Павел Павлов през 2023 г.
Павел Павлов през 2023 г.
Роден
Починал
9 октомври 2023 г. (89 г.)
Националност България
Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Режисура
Значими филми„Чичовци” (по Иван Вазов) – 3 серии
„Нечиста сила” (по Елин Пелин) – 3 серии
„Язовецът” (по Емилиян Станев)
„Вампир” (по Антон Страшимиров)
Награди„Златно перо“ (2023)
Уебсайтpavelpavlov.eu

Биография редактиране

Роден е в на 2 април 1934 г. в Червен бряг. Завършва френска гимназия. През 1958 г. се дипломира от ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност театрална режисура в класа на професор Кръстьо Мирски. През 1960 г. специализира телевизионна и кинорежисура в Берлин.[2]

Павлов е един от основателите на телевизионния театър в Българската национална телевизия и на Драматичен театър „Сълза и смях”. Дълги години работи като режисьор постановчик в Студията за телевизионни филми „Екран“.[1]

Филмография редактиране

Като режисьор
Като сценарист
  • Вампир (ТВ, 1992)
  • Нечиста сила (ТВ, 1978), 3 серии
  • Белимелецът (ТВ, 1974)

Театрални постановки редактиране

  • Едуардо де Филипо – „Милионерският Неапол“
  • Лопе де Вега – „Изобретателната влюбена“
  • Иван Радоев – „Светът е малък“
  • Хенрик Ибсен – „Призраци“
  • Уилям Шекспир – „Комедия от грешки“
  • Калдерон де ла Барка – „Невидимата дама“
  • Николай В. Гогол – „Женитба“
  • Ст. Л. Костов – „Женско царство“
  • Ги дьо Мопасан – „Развод по френски“
  • Жан-Пол Сартр – „Случаят Некрасов“ („Жорж дьо Валери“)
  • Евгени Шварц – „Обикновено чудо“
  • Петър Незнакомов – „Хитър Петър“
  • Вера Мутафчиева – „Из големия път“
  • Джером Селинджър – „Очите ми зелени, устата ми хубава“
  • Фани Попова-Мутафова – „Солонският чудотворец“
  • „Душата ми е стон“ (Яворов, Мина, Лора) (драматург П. Павлов)
  • Иван Вазов – „Митрофан и Дормидолски“
  • Верена Канаан – „Аз, ти, мила, Анна“
  • Стефан Груев – „Последните 13 дни па Борис III“
  • Виктор Юго – „Мария Тюдор“

Телевизионен театър редактиране

  • Вацлав Хавел – „Аудиенция“ (1990)
  • Цветана Нинова – „Обратно към небето“ (1989) (по мотиви от романа „Южна поща“ на Антоан дьо Сент Екзюпери)
  • Йордан Йовков – „Милионерът“ (1988)
  • Иван Вазов – „С чужди – драг, вкъщи – враг“ (1985)
  • Н. В. Гогол – „Нос“ (1974)
  • Пиер дьо Бомарше – „Севилският бръснар“ (1976)
  • Молиер – „Скъперникът“ (1972)
  • Кристофър Марлоу – „Трагичната история на д-р Фауст“ (1970)
  • „Страстната неделя“ (1978) (драматург П. Павлов)
  • Иван Вазов – „Кандидати на славата“
  • Любен Каравелов – „Българе от старо време“
  • Мигел де Сервантес – „Интермедии“ („Саламанската пещера“, „Бдителният страж“, „Ревнивото старче“)
  • Фриц Кун – „Кредит при Нибелунгите“
  • „Адвокатът Патлен“
  • Кристофър Марлоу – „Малтийският евреин“
  • Уилям Шекспир – „Двамата веронци“
  • Уилям Шекспир – „Напразни усилия на любовта“
  • Оноре Балзак – „Делото за опекунство“
  • Тирсо де Молина – „Севилският прелъстител“
  • Ричард Шеридан – „Училище за сплетни“
  • Карло Голдони – „Феодалът“
  • Виктор Юго – „Лукреция Борджия“
  • Викториен Сарду – „Мадам Сан Жен“
  • Проспер Мериме – „Испанци в Дания“
  • Алфред дьо Вини – „Разплатата“
  • Алфред дьо Мюсе – „Увлечението“
  • Александър Пушкин – „Каменният гост“
  • Антон Страшимиров – „Свекърва“
  • Ст. Л. Костов – „Морска болест“
  • Джон Пристли – „Розата и венецът“
  • Иван С. Тургенев – „Провинциалистката“
  • Емануел Роблес – „Прозорецът“

Книги[3][4] редактиране

Източници редактиране

  1. а б Страница на Павел Павлов // Посетен на 14 февуари 2024.
  2. а б БНТ почита паметта на режисьора Павел Павлов // БНТ. 9 октомври 2023. Посетен на 14 февуари 2024.
  3. Публична библиотека, Варна
  4. cobiss.net

Външни препратки редактиране