Непобедимата армада
Испанската армада, наричана също Непобедимата армада или Великата армада (известна в буквален превод от испански като Флот на щастието), е военноморски флот на Испания от ХVІ век, най-големият за времето си. Създаден е от крал Фелипе II през 1586 г. (сражава се до 1588 г.) с цел десант на Албиона (Англия) и завладяването му.
| Непобедимата армада | |||
| Англо-испанска война | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 8 август 1588 г. | ||
| Място | Ла Манш, близо до Гравелин, Франция | ||
| Резултат | Победа за Англия | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Непобедимата армада в Общомедия | |||
Състав редактиране
Испански флот редактиране
Състои се от 134 кораба, от всички съставни части на тогавашна Испания, която по онова време включва Португалия и 2 кралства – Неаполитанското и Сицилианското. От тези кораби 40 са линейни с 8766 моряци, 2088 гребци, 21 855 войници. По план към тях е прикрепен специално подготвян за целта в Нидерландия дебаркационен корпус. На корабите има също около 300 свещеници, монаси и инквизитори, които имат за задача да разтурят Англиканската църква и да възстановят католицизма в Англия.
За командир е назначен талантливият адмирал Алваро де Басан, Маркиз де Санта Крус, който през 1582 г. побеждава обединена флота от френски, английски, холандски и португалски кораби близо до Азорските острови. Маркизът на Санта Крус умира на 8 февруари 1588 г., малко преди отплаването на Армадата, като на негово място идва херцог Медина-Сидония, който е офицер от испанската армия и никога дотогава не се е качвал на кораб.
Английски флот редактиране
Англичаните се противопоставят на „Непобедимата армада“ с около 200 кораба, повечето от които са търговски и транспортни, но за сметка на технологията по това време – по-маневрени и бързоходни.
Сражения редактиране
През май 1588 година „Непобедимата армада“ напуска Лисабон и се насочва към Ла Манша. На 29 юли същата година огромният флот е при нос Лизърд на полуостров Корнуол. В три поредни сражения – при Плимут (на 31 юли), Портланд (на 2 август) и остров Уайт (на 4 август), английската артилерия нанася някои поражения на испанския флот, който е принуден да остане в пристанището на Кале. През нощта на 7 срещу 8 август англичаните атакуват Армадата, използвайки специално пригодени за подпалване кораби, пълни с барут и други взривни и запалителни вещества.
Въпреки че англичаните не успяват да постигнат сериозни успехи и не успяват да потопят нито един испански кораб, добрата им тактика и разразилите се силни бури принуждават командващия „Непобедимата армада“ херцог Медина-Сидония да се отправи на север и да се завърне в Испания, заобикаляйки Шотландия. Бурите водят до окончателен разгром на испанския флот, който губи десетки кораби, които потъват. Голяма част от екипажите им се удавят, а онези, които достигат бреговете на Шотландия или Ирландия, са пленени от англичаните и шотландците.
Загуби редактиране
В крайна сметка почти 2/3 от състава на Армадата е унищожен и през септември 1588 година в испанските пристанища се завръщат около 60 кораба с близо 10 хил. души. Испанската държава полага грижи за завърналите се хора, осигурява им пари и болнични грижи за ранените. От друга страна, англичаните дори не плащат дължимото на част от моряците си.
Значение редактиране
Победата над „Непобедимата армада“ бележи началото на упадъка на Испанската империя за сметка на Холандската и Британската империя. Испания още дълго ще е най-силната и могъща държава в Европа и света, но англо-шотландската „победа над Непобедимата армада“ нанася сериозен удар върху престижа на Испания, която по онова време владее и Португалия и с която през 1494 година Испания е разделила света за колонизиране чрез папата (виж Испанска империя и Португалска империя).[6]
Стратегически англичаните не постигат нищо. На следващата година те изпращат Английската армада, която испанците побеждават. Войната завършва през 1604 г., след смъртта на Фелипе II и Елизабет I, с изгоден за Испания мирен договор.
Източници редактиране
- ↑ Colin Martin, Geoffrey Parker,The Spanish Armada, Penguin Books, 1999, ISBN 1-901341-14-3, pp.10, 13, 19, 26.
- ↑ а б Colin Martin, Geoffrey Parker,The Spanish Armada, Penguin Books, 1999, ISBN 1-901341-14-3, p. 40.
- ↑ а б Lewis, p. 182.
- ↑ Lewis, The Spanish Armada, p. 184.
- ↑ John Knox Laughton,State Papers Relating to the Defeat of the Spanish Armada, Anno 1588, printed for the Navy Records Society, MDCCCXCV, Vol. II, pp. 8 – 9
- ↑ Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание.
