Испански ребрест тритон

Испанският ребрест тритон (Pleurodeles waltl) е вид земноводно от семейство Саламандрови (Salamandridae). Характерно за вида, откъдето идва и името му, е наличието на туберкули по двете му страни, през които могат да се подават острите му ребра. Те служат за защита, като подаването им е безвредно за самото животно.

Испански ребрест тритон

Природозащитен статут

Почти застрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) разред: Eotetrapodiformes (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) клас: Земноводни (Amphibia) разред: Опашати земноводни (Caudata) семейство: Саламандрови (Salamandridae) род: Ребрести тритони (Pleurodeles) вид: Испански ребрест тритон (P. waltl)

Научно наименование

Pleurodeles waltl Michahelles, 1830

Разпространение

Испански ребрест тритон в Общомедия

[ редактиране ]

Разпространение и местообитание

Видът е разпространен в южните части на Пиренейския полуостров и северните части на Мароко.

Испанският ребрест тритон прекарва много повече време във водата от останалите европейски опашати земноводни. Макар че могат да ходят по сушата, повечето животни рядко напускат водата. Обикновено обитават малки езера, резервоари и стари селски кладенци. Предпочитат хладни, тихи и дълбоки водоеми, където се хранят с насекоми, червеи и попови лъжички.

Описание

В естествени условия испанският ребрест тритон достига дължина 30 cm, но при отглеждане в аквариум рядко надхвърля 20 cm. Цветът му е тъмносив по гърба, по-светъл по корема, с ръждиво оцветеневи петна на месата, където могат да се подават ребрата. Главата е сплескана, а опашката заема около половината от дължината на тялото. Мъжките са по-слаби и обикновено по-дребни от женските. Ларвите имат големи външни хриле и обикновено са по-светли от възрастните.