Отваря главното меню

Исперихово е село в Южна България. То се намира в община Брацигово, област Пазарджик. До 1934 г. се използва името Айдиньово (Айдиново).

Исперихово
На влизане в село Исперихово, 2011 г.
На влизане в село Исперихово, 2011 г.
Общи данни
Население 2 018 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 1946 (НСИ)
Землище 15,383 km²
Надм. височина 228 m
Пощ. код 4588
Тел. код 03558
МПС код РА
ЕКАТТЕ 32888
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Брацигово
Петко Петков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Исперихово
Петър Георгиев
(ГЕРБ)
Исперихово в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Исперихово е разположено в котловина, обградена от Бесапарските ридове. През селото минава река Стара река.

Правени са проучвания за геоложкия характер на котловината и е доказано, че под селото и полето има огромно подземно езеро, което захранва карстовия извор в с. Триводици. След 1950 г. е имало идея с. Исперихово, с. Козарско и с. Бяга да бъдат премахнати и в тази котловина, образувана от Бесапарските възвишения, да се построи язовир. Това не се случва, тъй като изследванията показват, че възвишенията са нестабилни и имат много естествени пукнатини.

ИсторияРедактиране

 
Паметна плоча за загиналите през войните през 1912-1913 и 1915-1918 г. жители на селото

От историческа гледна точка това е било култово място на тракийското племе беси. Открити са римски останки и основи на стражева кула. След 1995 година биват разграбени и разрушени около 32 могили, в които са намерени археологически находки с висока историческа и колекционерска стойност.

Край селото са открити останки от манастир от началото на VI век, изграден около еднокорабна църква от средата на V век.[1]

Проучванията, които са направени от първия учител в селото Ангел Г. Лабов (1896 г.), посочват като име на селото преди падането на България под османска власт Драговец или Драговитец. Потвърждение на това изследване, че старото име на Исперихово е Драговитец, дава и проф. дфн Тодор Балкански в статията си „Бележки на топономиста“[2].

НаселениеРедактиране

Населението на селото е съставено от българи и цигани.

РелигииРедактиране

 
Църквата „Свети Димитър“

Изповядват се основно православно християнство от българи и цигани калайджии, ислям от цигани, и една група, изповядваща евангелско християнство.

Обществени институцииРедактиране

 
Кметството на селото
 
Основно училище „Христо Ботев“
  • Кметство
  • Основно училище „Христо Ботев“
  • Читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1929 г.“[3]
  • Православна църква „Свети Димитър“ (1925 г.)
  • Аматьорски футболен отбор

Културни и природни забележителностиРедактиране

Землището на с. Исперихово е едно от находищата в България на растението Атинска мерендера (Merendera attica), защитен вид от Закона за биологичното разнообразие.[4]

Землището на селото попада в защитена зона „Бесапарски ридове“, част от националната и общоевропейска екологична мрежа „Натура 2000“. Зоната е местообитание за скални врабчета и лястовици, лалугери, лисици и други диви животни.

ЛичностиРедактиране

Атанас Божков, (1929 – 1995) изкуствовед

ИзточнициРедактиране

  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 71.
  2. сп. Септемврийско Знаме (Пазарджик), № 84, 20 юли 1978
  3. Сайт на читалището в с. Исперихово
  4. Атинска мерендера:: Червена Книга на Република България – ecodb

Външни препраткиРедактиране