Отваря главното меню

Въпросът за историческата достоверност на Илиада, т.е. дали „Илиада“ описва реални исторически събития, се дискутира от векове. Древните елини са вярвали в истинността, докато учените от XVII – XVIII век приемат Троянската война по-скоро като легенда. Тясно свързан с темата е и т.нар. Омиров въпрос за авторството на „Илиада“ и „Одисея“. Въпреки утвърдените към XVIII век схващания, че Омировият епос е по-скоро мит, отколкото историческо сведение, не липсват ентусиасти, вярващи в обратното. След археологическите разкопки на Троя от Хайнрих Шлиман през 1870-те твърдението, че цикълът за Троянската война в някаква степен е базиран на исторически конфликт от XII век пр.н.е., става правдоподобно.

Съдържание

История на археологическите проучванияРедактиране

През XVIII век французинът Льо Шевалие търси Троя по крайбрежието на Мраморно море, но бива подвеждан от противоречиви указания на местното население и не открива нищо. След него, през XIX век австриецът фон Хан оглежда хълма Хисарлък. Към същото предполагаемо място се насочва и американецът Франк Калверт, но няма възможност да финансира мащабни разкопки. След него търсене започва Хайнрих Шлиман, който се оказва ключова личност. Той няма необходимото образование и научните среди гледат с недоверие на неговите идеи, но пък разполага с достатъчно средства. Воден от амбицията си, той започва т.н. дълбоки разкопки, разрушава горните пластове и открива дебели 3 метра крепостни стени, царски дворец и къщи с каменни основи – наслоение, което по-късно е наречено Троя II. Три години на разкопки кулминират в откриването на голямо съкровище близо до западната порта на Троя II.

След смъртта на Шлиман, германецът Дьорпфелд продължава разкопките в Троя. Според него основата на Омировия град е Троя VI.

След прекъсване, разкопките се подновяват след Първата световна война от археологът Блиджен, който разделя на полупластове осемте натрупвания. Според хронологията, която съставя, Троя II е погинала към 2300 г. пр.н.е., a Троя VI – в края на XIV в. пр.н.е. Според Блиджен Омировата Троя е по-късното селище Троя VIIa, погинало при пожар на границата на XIII в. пр.н.е. и XII век пр.н.е.

„Илиада“ като историческо сведениеРедактиране

„Илиада“ и „Одисея“ могат да служат като исторически извор за въоръженото с историческо знание око, което познава особеностите на епическото изображение. Според справедливото сравнение на един историк у Омир пластовете историческа истина не са разположени като наслоенията на разкопан град; те се омесени като в тесто, така че по-ранното и по-късното се оказват едно до друго.

— Богданов, Б. Омировият епос.[1]

Откритите от археолозите сведения през годините несъмнено дават сигурност в историчността на Омировия епос. Разкопките, направени на хълма Хисарлъка, ни дават информация, че Троя наистина е съществувала.

Както се знае от Омировата поема, Илион е бил опожарен. Такива следи се откриват в Троя VIIa. Според учените обаче пожарът не е вследствие от човешка ръка, а по-скоро е причинен от земетресение. Това твърдение се подкрепя от факта, че древният град се е намирал в силно сеизмична зона, а също и от теория за символното значение на Троянския кон.

Според „Илиада“ стените на Троя са построение от бог Посейдон[2], който освен бог на моретата е наричан и „земетръсец“. Древните елини свързвали бога с коня, което кара някои изследователи да смятат, че троянският кон е само метафора, използвана от Омир, за да пресъздаде земетресението, което е вероятната причина за разрушението на Троянските стени.

В годините на разкопки археолозите откриват друго потвърждение за истинността при Омир. В Микена е открит шлем, който точно отговаря на описанието в „Илиада“: „На главата си сложи кожен шлем, на който блестяха бели глигански зъби, ред след ред зашити здраво.“[2]

Според Омир, Троя е разположена на древния Хелеспонт, днешните Дарданели[2].Това място е средоточие на исторически събития: освен войната между ахейци и троянци, Александър Македонски пресича с армията си тези земи в един от походите си. Османската империя също е била водена от желанието да достигне до тези места и след спечелването им ги е бранила със зъби и нокти. По време на Първата световна война за този пролив се е водила битка между Турция и Антантата. Причината толкова нации и през различни епохи да водят битки по тези места, според учените, е в особеното местоположение. Дарданелите свързват Мраморно море със Средиземно море и Егейско море и разделят Европа и Азия. Многото търговци и постоянното движение през тези земи е стимулирало икономическото развитие на държавата, която ги е притежавала. Това вероятно е причина не толкова голямата по площ Троя да е в икономически разцвет и да е описвана като богата и мирна страна. За високото икономическо положение на Илион преди Троянската война свидетелстват и съкровищата, намерени от Шлиман.

В проучванията и разкопките си на Троя VIIa, Блиджен открива много на брой и големи делви за съхранение. Къщите в тази част били гъсто населени и разположени в централната част на крепостта, която е била и по-защитена. Това говори, че жителите по това време са търсили сигурност и са се запасявали с храна. Тези открития сочат, че вероятно градът е бил под обсада, както го описва Омир.

ИзточнициРедактиране

  1. Богданов, Б. Омировият епос. Изд. „Народна просвета“: София, 1976 (първо издание)
  2. а б в „Илиада“ от Омир

Външни препраткиРедактиране