История на лангобардите
„История на лангобардите“[1] (на латински: Historia gentis Langobardorum) е главната книга на Павел Дякон, писана през късния 8 век към края на неговия живот.
| История на лангобардите | |
| Historia Langobardorum | |
 Страница от препис на Historia Langobardorum от 11 век (Университетска библиотека в Залцбург) | |
| Автор | Павел Дякон |
|---|---|
| Създаден | 8 век |
| Вид | историческа книга |
| История на лангобардите в Общомедия | |
Непълната история от 6 книги е писана след 787 г. и не по-късно от 796 г., вероятно в Монтекасино.
Описва историята на лангобардите от 568 г. до смъртта на крал Лиутпранд през 747 г. Съдържа много информации за Византия, франките и други, вкл. за българите на Алцек. В Историята се разказва от погледа на лангобардски патриот и се описват особено връзките между лангобардите и франките.
За извори Павел Дякон ползва Origo Gentis Langobardorum, Liber pontificalis, изчезналата Historiola на Секундус от Тренто, както и изчезналите „Анали на Беневенто“. Ползва също Беда Достопочтени, Григорий Турски и Исидор Севилски.
От „Историята“ съществуват около 100 ръкописа. Използва се от по-късните историци и често е допълвана. Напечатана е за пръв път в Париж през 1514 г.
Бележки
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Книгата на Павел Дякон в Библиотека Августана (на латински)
- Превод на Историята на лангобардите Архив на оригинала от 2007-02-12 в Wayback Machine. ((en))
- Превод на Историята на лангобардите Архив на оригинала от 2009-08-13 в Wayback Machine. ((de))