Ищван Дьорфи

унгарски етнограф

Ищван Дьорфи (на унгарски: Györffy István) е унгарски етнограф.[1][2]

Ищван Дьорфи
унгарски етнограф
Роден
Карцаг, Унгария
Починал
3 октомври 1939 г. (55 г.)
Будапеща, Кралство Унгария
ПогребанКерепеши, Будапеща, Унгария
Семейство
ДецаДьорд Дьорфи
Анна Дьорфи
Ищван Дьорфи в Общомедия

Биография редактиране

Роден е на 11 февруари 1884 г. в Карцаг, Австро-Унгария. Завършва Будапещенския университет, а докато е студент сътрудничи на Етнографския музей в Будапеща. Като сътрудник на Източния музей на Кралската източна търговска академия взема участие в експедиции из Балканите – България и Турция. През 1911 – 1913 г. и 1916 г. посещава Североизточна България – пътува из Добруджа, Варненско и Разградско и извършва проучвания сред турци, татари, гагаузи, цигани и българи. През 1929 г. проучва етнографските музеи в София, Разград и Варна и издирва райони, в които да са извършват предстоящи експедиции. Има предположения, че посещава България и през 1934 г.[1][2]

Неговата научна дейност оказва влияние върху българския етнограф Христо Вакарелски.[1][2]

В изследователската си дейност доразвива схващането на тюрколога Армин Вамбери, според което реликти от азиатско наследство са запазени в унгарската селска култура от района на Алфьолд. Това се дължи на посредничеството на кумани, печенеги и татари, пребиваващи по тези земи през Средновековието и по-късно асимилирани от местното унгарско население.[1][2]

Съществен е неговият личен принос към историческата демография на Добруджа и за етнодемографското ѝ картографиране от началото на XX в. През 1916 г. са издадени двете му публикации „Стари унгарски владения на Балканите“ и „Добруджа“, в които представя кратка историческа информация за страната в контекста на по-обширно изложение на концепцията за унгарските политически интереси на Балканите и представяне на проблемите на този специфичен и спорен район в контекста на „източния въпрос“ за съдбата на Османската империя.[1]

Негови деца са историкът Дьорд Дьорфи и художничката Анна Дьорфи.

Умира на 3 октомври 1939 г. в Будапеща, Унгария.

Източници редактиране

  1. а б в г д Янкова, Венета. Добруджа в изследванията на Ищван Дьорфи // Български език и литература (2). 2020. ISSN 1314-8516. с. 170 – 179.
  2. а б в г Янкова, Венета. Унгарският учен Ищван Дьорфи за музейното дело в България // Българска етнология (1). 2021. ISSN 2367-6892. с. 146 – 153.