Йоаким Петров Бигорски е български духовник от началото на ΧΙΧ век, архимандрит, игумен на Бигорския манастир „Свети Йоан Предтеча“ в средата на XIX век.[1][2]

Йоаким
български духовник
Стенописно изображение на Йоаким Бигорски от Дичо Зограф
Стенописно изображение на Йоаким Бигорски от Дичо Зограф
Роден
Починал
1862 г.
Религияправославие

Биография редактиране

Йоаким е родом от село Бибане, Горна Река. Става игумен на манастира след смъртта на архимандрит Арсений Бигорски в 1840 година. Нито един от двамата не е споменат в ктиторския надпис на метохската църква „Свети Ахил“ в Требище от 1840 година, което означава, че Йоаким е избран най-рано в същата година. При неговото управление продължава започналия при предшественика му цялостен възход на манастира. В 1840 година той отново ангажира големите художници Михаил Анагност и сина му Димитър Михайлов за изписване на купола на храма „Свети Георги“ в манастирския метох в Райчица.[3] В 1848, 1849 и 1852 година архимандрит Йоаким ангажира друг виден художник – дебърския майстор Дичо Зограф, за да довърши стенописите в метоха,[1] както и в католикона апсидата, наоса, травея на запад и свода. Не е ясно кои двама зографи са изписали западната фасада.[3]

Игумен Йоаким средва пътя на Арсений – разширява имотите на манастира и обръща внимание на метоха „Свети Георги“. При него на манастира от Сърбия повторно е подарена камбана, за което на 6 ноември 1850 година е изпратено благодарствено писмо. С писмо от 15 ноември 1851 година Йоаким иска от митрополит Петър Белградски да приеме за обучение монаха Исая Попйоанов, за да може като се върне в манастира да бъде учител в епархийското училище, единствено в Дебърската епархия.[3]

През 1852 година игумен Йоаким е спомоществувател на книгата на Аверкий Попстоянов „Жития св. Григория архиепископа Омиритского и прения с некоего евреина“.[4]

На стенописния портрет от Дичо Зограф, изписан в 1868 година, пише „Ігуменъ Іѡакімъ быстъ настоѧтелъ въ сегѡ ѡбитель: 21 ѡтиде ѿтого міра во лѣто ѿ Хрта. 1862“.

Бележки редактиране

  1. а б Бигорските стари игумени // Бигорски манастир. Посетен на 13 ноември 2017.
  2. Јеромонах Доситеј (Талески). Игумените на Бигорскиот Манастир „Свети Јован Крстител“ – В: Бигорски Манастир – 20 години возобновено монаштво. Бигорски манастир, 2015. с. 346.
  3. а б в Јеромонах Доситеј (Талески). Игумените на Бигорскиот Манастир „Свети Јован Крстител“ – В: Бигорски Манастир – 20 години возобновено монаштво. Бигорски манастир, 2015. с. 347.
  4. Жития св. Григория архиепископа Омиритского и прения с некоего евреина именуемаго Ервана, собрано и составлено на словенобългарский язык от Аверкиа П. С. монаха Рилскаго". В Белый градъ, 1852
Арсений бигорски игумен
(1840 – 1862)
Харитон