Арсений Бигорски

български духовник

Арсений Димев[1] е български духовник от началото на ΧΙΧ век, архимандрит, игумен на Бигорския манастир „Свети Йоан Предтеча“. Арсений е игуменът, при който манастирът постига небивал просперитет.[1][2]

Арсений Бигорски
български духовник
Arsenius of Bigor.png
Стенописен портрет на Арсений в католикона на Бигорския манастир
Роден
Починал

Религия Православие
Подпис Signature of Arsenius of Bigor.svg

БиографияРедактиране

 
Ферман до каазата Река, с който се позволява на Бигорския манастир да бие камбаните, 1838 г.
 
Писмо на бигорското братство до Зографския манастир, подписано от игумен архимандрит Арсений, 1834 г.

Арсений е роден към края на XVIII век в мияшката паланка Галичник в семейство Думевци. Учи в килийното училище на Бигорския манастир при игумен Митрофан Бигорски.[3][4] В 1807 година Арсений става игумен на манастира.[2]

При неговото управление манастирът се превръща в духовен център на християнските села от Миячията, около който се върти целият им обществен живот.[4] На седмата година от управлението му, в 1814 година, Арсений започва изграждането на конака от североизточната страна, известен като Горни Палат. В този комплекс се намират монашеските килии и игуменската одая. На 12 април 1820 година започва да се строи манастирската трапезария, която се състои от приземие и два ката.[4] Трапезарията е цялостно изписана.[2]

Арсений поръчва в Елбасан балдахин за олтара на католикона,[1] а в 1834 година плаща резбите за иконостаса – дело на тайфата на Петър Филипов, едно от най-красивите произведения на българското резбарско изкуство, работено от 1830 до 1835 година. Арсений поръчва и шандани за църквата от Зографския манастир.[1] Сдобива се и със султански ферман до казата Река, с който се забранява на местните власти да пречат на манастира да бие камбаните.[1]

В 1833 по поръчка на Арсений е изработен и големият кивот на манастира – една от неговите светини. Кивотът представлява съвместна работа на зограф, резбар и ювелир. На външната страна на капака, в медальон от ковано сребро е изобразено Разпятието Христово с Божията майка и Свети Йоан Кръстител. Вътрешната страна е изрисувана от зографите Михаил и Даниил с ликовите на светиите, чиито мощи се вградени в кивота. Същите светци са изобразени и в гравюра от сребро вътре в самия кивот.[5]

През същата година година игумен Арсений купува маслинови насаждения в Елбасан, къща в Гостивар, инвестира в манастирския метох в Райчица с купуване на лозе, градини, изграждане на чешми и оправяне на двора.[4] В манастирския имот в 1835 година е изграден храмът „Свети Георги“,[2] направена е магерница и изоснови е обновен конакът.[1] Арсений купува чифлик в селото Небрегово, Прилепско, както и църковни предмети и недвижим имот в Требище. Полага особени грижи за обогатяване на манастирската библиотека.[4]

В 1837 година започва да поддържа контакти с Княжество Сърбия, като получава от княз Милош Обренович пари и камбана. По-късно манастирът се сдобива и с втора камбана.[1]

Умира на 27 юни 1839 година.[4]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж Јеромонах Доситеј (Талески). Игумените на Бигорскиот Манастир „Свети Јован Крстител“ – В: Бигорски Манастир – 20 години возобновено монаштво. Бигорски манастир, 2015. с. 346.
  2. а б в г Бигорските стари игумени. // Бигорски манастир. Посетен на 13 ноември 2017.
  3. Иванов, Йордан. Български старини изъ Македония. Второ допълнено издание. София, Българска академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 84.
  4. а б в г д е Столб на македонската преродба. // Бигорски манастир. Посетен на 10 април 2015.
  5. Светињи на Бигорскиот манастир. // Бигорски манастир. Посетен на 31 август 2018.
Митрофан бигорски игумен
(1807 – 27 юни 1839)
Йоаким