Йоаникий Преспански и Охридски (XIX век)

Йоаникий (на гръцки: Ιωαννίκιος Πρεσπών – Αχριδών) е православен духовник, драчки и преспански и охридски митрополит на Вселенската патриаршия от 1858 до 1859 година.[1]

Йоаникий
Ιωαννίκιος
православен духовник
Роден
около 1785 г.
Починал

Биография

редактиране

Роден е в Елбасан около 1785 година и по произход е албанец. Става игумен на манастир „Свети Илия“ в Зица, Янинско.[1]

През юли 1845 година става митрополит на Драчката епархия.[1][2] През ноември 1858 година е преместен в Охрид, за да замести нежелания от българското гражданство Дионисий.[3] Йоаникий не се противопоставя на въвеждането на българския език в службата. На 23 април 1859 година заминава за Цариград като член на Светия Синод.[4]

Умира в края на 1859 година от дизентерия.[5][6][7][1]

Кузман Шапкарев пише за него:

Йоаникия прежде Дирахийский, родом арнаутин от гр. Елбасан, человек добродушен, богобоязлив, набожен, человеколюбив и свободен от всекоя гръковладичка зараза, с една реч, същ средновековен християнин, който нищо противохристиянско не виждаше в нашето дело — във въвежданието българский майчин ни язик в училището и църквата. Заради това и когато мина през Струга за в епархиалнийт столичен град Охрид, биде от народа посрещнат с голяма радост и възхищение. Освен това той след няколко месеци, повикан, отиде в Цариград, за да узнае колко ще има да дължи на Патриархията срещу новата си Охридска епархия, както свой собствен дълг за нея, така и недоплатенийт от предшественика си. Там н.в. преосвященство преседе доста много време, около година и половина, а едвай няколко месеци пред смъртта си, която се случи на 25-ѝ декемврий 1859 г., се върна в епархията си, и то скапан болен от сърдешница (дизентерия), от която и умря.[5]
  1. а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Πρεσπών και Λυχνιδών κυρός Ιωαννίκιος. (περ. 1785-1859) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 5 декември 2021 г. (на гръцки)
  2. Αλεξούδης, Άνθιμος. Σύντομος ιστορική περιγραφή της Ιεράς Μητροπόλεως Βελεγραδών και της υπό την πνευματικήν αυτής δικαιοδοσίαν υπαγομένης χώρας / Νύν πρώτον συνταχθείσα και ιδίοις αναλώμασιν εκδοθείσα υπό του Μητροπολίτου Βελεγραδών Ανθίμου Δ. Αλεξούδη. Εν Κερκύρα, Τυπογραφείον "Η Ιονία" Αδελφών Κάων, 1868. σ. 149. Посетен на 28 септември 2014.
  3. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 158. Посетен на 29 юли 2014.
  4. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 164. Посетен на 4 септември 2014.
  5. а б Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 77.
  6. Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
  7. Ίδρυμα Mελετών Xερσονήσου του Aίμου. Θεσσαλονίκη, Institute for Balkan Studies, vol. 56, 1962. σ. 28.
Антим II драчки митрополит
(1845 – 6 ноември 1858)
Генадий
Дионисий преспански и охридски митрополит
(6 ноември 1858 – 25 декември 1859)
Мелетий