Ветерски манастир
Ветерският манастир „Свети Йоан Кръстител“ (на македонска литературна норма: Ветерски манастир „Свети Јован Крстител“) е православен манастир в село Ветерско, в централната част на Северна Македония. Част е от Повардарската епархия на Македонската православна църква.
Ветерски манастир Ветерски манастир | |
Манастирската църква. | |
Местоположение във Ветерско | |
Вид на храма | православен манастир |
---|---|
Страна | Северна Македония |
Населено място | Ветерско |
Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Епархия | Повардарска |
Архиерейско наместничество | Велес |
Изграждане | 1670 г. |
Статут | действащ храм |
Ветерски манастир в Общомедия |
География
редактиранеМанастирът се намира на около 25 километра северно от Велес, близо до пътя за Скопие.
История
редактиранеНе са намерени писмени източници за създаването на манастира. Предполага се, че датира от византийския период заради характерните особености на сградата на манастирската църква. Според надпис над вратата на църквата манастирът е изграден в 1670 година при епископ Йосиф Велешки. Надписът е на църковнославянски, което показва, че владиката, макар и грък, позволява славянското писмо. Възможно е също така в тази година манастирът да е бил само обновен, тъй като турците рядко позволявали издигането на нови християнски храмове.[1][2] Надписът е публикуван от Йордан Иванов в „Български старини из Македония“.[3]
Описание
редактиранеМанастирската църква е куполна, малка и тъмна. Около нея се намират манастирските жилища и други помещения.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б Манастир Јован Крстител - Ветерско // Повардарска епархија, 20 ноември 2007 г. Посетен на 14 февруари 2014 г.
- ↑ Снегаровъ, Иванъ. История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.). София – Печатница П. Глушковъ, Македонски наученъ институтъ, 1932. с. 214–215.
- ↑ Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 82.