Йоан Михаил (на гръцки: Ιωάννης Μιχαὴλ) е възрожденски зограф от XIX век, представител на Хионадеската школа, един от най-големите майстори, работили в Македония.[1]

Йоан Михаил
Ιωάννης Μιχαὴλ
зограф
Роден
Зографският надпис от „Света Петка“ в Скочивир с името на Йоан от Търново, 1847 г.

БиографияРедактиране

Роден е в голямото грамоско влашко село Хионадес. Заселва се в битолското село Търново и изписва серия църкви в района. Най-старият запазен надпис от него е в храма „Свети Архангел Михаил“ в Оптичари от 1838 година. Там той се подписва като Йоан Михаил и казва, че се е преселил от епирското село Хионадес в Търново. Във втората четвърт на XIX век изписва и оставя подписа си в десетина църкви в Битолско и Леринско.[2]

В 1936 година работи във велушинската базилика „Успение Богородично“ като прерисува повредената живопис във вътрешността на храма. В долната зона Йоан Зограф изписва отделни изображения на светци в цял ръст.[1] В горната са композиции със сцени от живота и страданията на Исус Христос. Забележителна е живописта на източната стена на нартекса, където тя е под формата на икони, като своеобразен „стенен иконостас“ с допоясни изображения на Исус Христос, Света Богородица с Христос и Свети Йоан Кръстител.[3]

В 1844 година заедно с Михаил Зограф от Хионадес с парите на Аврам и Божин, изписва „Свети Димитър“ в Битуша. Ктиторският надпис гласи:

1837 / (Ίγέρθη έκ βάθρων). Ίστο(ρήθη ό ναός ούτος τοϋ μεγαλομάρτυρος) / Δημητρίου (τοϋ μυροβλήτου Κ. άρχειρεύς) Γεράσιμος / (καί εφημέριος Παπακυ) ήλΐαζ. Ιστορηθεις δε (διά χειρός Ιωάννου) / και μηχαήλ χιοναδίτε και / καταγόμενοι (εκ τουρνούβου) / και επητροπεύοντος κύριος άβραάμ και / ό / ηός αυτοΰ μποζην (και της χώρας) καλουμενης μπιτούσια / δι εξόδων. / εν Ιτει. 1844 Ιουλίω: 15: τέλος.[4]

В 1847 година Йоан Зограф изписва църквата „Света Петка“ в Скочивир.[5]

В 1848 година Йоан Зограф отново работи във Велушина, като изписва Велушинския манастир „Свети Георги“, за което свидетелства зографски надпис. В долния пояс обичайно са изобразени светци в цял ръст. В горните партии са сцените с Христовото житие и страдания. Забележителни са сцените от детството и успението на Света Богородица както и Богородичния Акатист. В полукръглия свод в медальони са изрисувани допоясни изображения на Свети Йоан Кръстител, Христос Емануил, Христос Пантократор, Христос и Светият дух. Стилът на Йоан Зограф на много места прави връзка между традиционната поствизантийска иконография и нови решения в духа на западното изкуство.[3] Няколко икони на иконостаса също са на Йоан Зограф.[2]

БележкиРедактиране

  1. а б Палигора, Ристо. Студија зa поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 29.
  2. а б Палигора, Ристо. Икони од Велушина XVII - XIX век. // Museikon (1). Alba Iulia, Muzeul Național al Unirii, 2017. ISSN 2601-2200. с. 195. (на румънски)
  3. а б Палигора, Ристо. Студија зa поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 30.
  4. Μουτσόπουλος, Νικόλαος Κ. Εκκλησίες του νομού Φλώρινας. Θεσσαλονίκη, Μαλλιάρης, 2003. ISBN 960-239-627-Χ. σ. 238.
  5. Св. Петка село Скочивир – Фото галерија. // Итар Пејо Мариово, 10 март 2019 г. Посетен на 23 юни 2019 г.