Велушински манастир

Велушинският манастир „Свети Георги“ (на македонска литературна норма: Велушински манастир „Свети Георгиј“) е православен манастир в Северна Македония, днес в диозеца на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]

Велушински манастир
Велушински манастир
Sveti Georgi Velusina (3).jpg
Общ изглед
Местоположение във Велушина
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Велушина
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Битолско
Изграждане 1839 г.
Статут действащ храм
Велушински манастир в Общомедия
Камбанарията на католикона

Манастирът е разположен в падините на Баба, на възвишение с гледка към Пелагония на 2 km западно над Велушина. Католиконът е издигнат в 1839 година според издялания на камъка над западния вход надпис. В архитектурно отношение представлява относително малка трикорабна сграда, разположена в средата на манастирския двор. В югоизточния ъгъл на църквата е построена камбанария от дялан камък. В храма се влиза през тремовете от юг и запад.[1]

Над южния вход има надпис за изписването на църквата в 1848 година. Автор на живописта е Йоан Михаил от епирското село Хионадес, преселен в Търново, Битолско. В долния пояс обичайно са изобразени светци в цял ръст. В горните партии са сцените с Христовото житие и страдания. Забележителни са сцените от детството и успението на Света Богородица както и Богородичния Акатист. В полукръглия свод в медальони са изрисувани допоясни изображения на Свети Йоан Кръстител, Христос Емануил, Христос Пантократор, Христос и Светият дух. Стилът на Йоан Зограф на много места прави връзка между традиционната поствизантийска иконография и нови решения в духа на западното изкуство.[1]

Иконостасът е дело на няколко зографи. Според стиловите си особености изображението на Архангел Михаил на северната врата на иконостаса е дело на Йоан Зограф – авторът на стенописите. Голямата икона на Свети Георги също е от първата половина на XIX век. Останалите престолни икони, както и иконостасният кръст напомнят за творчеството на Анастас Зограф и синовете му Константин и Димитър Анастасови от Магарево. Тяхно дело са и медальоните с изображение на Благовещение върху царските двери, които са и резбовани. Петнадесетте горни икони на иконостаса със сцени от житието на Исус Христос имат друго колоритно звучене с тенденция към идеализирани и сцени сред класически архитектурни форми, инспирирани от по-стари италиански майстори, близки до ренесансовото изкуство.[2]

БележкиРедактиране

  1. а б в Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 30. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
  2. Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 31. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.