Йозеф Добровски

Йозеф Добровски е чешки филолог, основоположник на славистиката като наука, един от основоположниците на Чешкото национално възраждане. Член-кореспондент на Санктпетербургската академия на науките и на Пруската академия на науките. Йезуит.

Йозеф Добровски Josef Dobrovský
основоположник на славистиката и кирилометодиевистиката
Роден	17 август 1753 г. Дьор, Австрийска империя
Починал	6 януари 1829 г. Бърно, Австрийска империя
Погребан	Бърно, Чехия
Религия	Католическа църква
Националност	чех
Учил в	Карлов университет
Подпис
Йозеф Добровски в Общомедия

Следва Философия и Богословие в Карловия университет. Изучава задълбочено арабски език, арамейски и староеврейски език.

Йозеф Добровски оставя изключително по обем научно творчество. Всестранно подготвен филолог, той познава много добре общата история на славянството. Работи в областта на бохемистиката, изследва славянските езици, славянските азбуки, разделението на славянските езици, старобългарския език.

Йозеф Добровски издава ранни славянски текстове и първи в славистиката прилага сравнителния метод в своите изследвания. Той предлага и отстоява идеята си за създаване на една обща наука, която да изучава езика, историята и литературата на славянските народи, а именно славянска филология, като в основата на тази комплексна наука той поставя старобългарския език, наричан от него lingua slavica. В този смисъл той е основополжник на кирилометодиевистиката.

През 1792 г. Йозеф Добровски критикува Август Шльоцер, че отделя българския език от славяносръбския.

Отбелязвания

В годината на навършването на век от кончината на Йозеф Добровски, през 1929 година излиза на немски език „История на българския език“ от академик Стефан Младенов. С този Magnum opus талантливият българист добива световна известност.