Йозеф Добровски

основоположник на славистиката и кирилометодиевистиката

Йозеф Добровски е чешки филолог, основоположник на славистиката като наука,[1] един от основоположниците на Чешкото национално възраждане. Член-кореспондент на Санктпетербургската академия на науките и на Пруската академия на науките. Йезуит.

Йозеф Добровски
Josef Dobrovský
основоположник на славистиката и кирилометодиевистиката
Роден
Починал
6 януари 1829 г. (75 г.)
Бърно, Австрийска империя
ПогребанБърно, Чехия
РелигияКатолическа църква
Националностчех
Учил вКарлов университет
ПодписJosef Dobrovský - signature.jpg
Йозеф Добровски в Общомедия

Следва Философия и Богословие в Карловия университет. Изучава задълбочено арабски език, арамейски и староеврейски език.[2]

Йозеф Добровски оставя изключително по обем научно творчество. Всестранно подготвен филолог, той познава много добре общата история на славянството. Работи в областта на бохемистиката, изследва славянските езици, славянските азбуки, разделението на славянските езици, старобългарския език.[3]

Йозеф Добровски издава ранни славянски текстове и първи в славистиката прилага сравнителния метод в своите изследвания. Той предлага и отстоява идеята си за създаване на една обща наука, която да изучава езика, историята и литературата на славянските народи, а именно славянска филология, като в основата на тази комплексна наука той поставя старобългарския език, наричан от него lingua slavica. В този смисъл той е основополжник на кирилометодиевистиката.[4]

През 1792 г. Йозеф Добровски критикува Август Шльоцер, че отделя българския език от славяносръбския.[5]

ОтбелязванияРедактиране

В годината на навършването на век от кончината на Йозеф Добровски, през 1929 година излиза на немски език „История на българския език“ от академик Стефан Младенов. С този Magnum opus талантливият българист добива световна известност.[6]

ИзточнициРедактиране

  1. Йозеф Добровски в Библиотека Славика
  2. Йозеф Добровски в Библиотека Славика
  3. Йозеф Добровски в Библиотека Славика
  4. Йозеф Добровски в Библиотека Славика
  5. Изследвания по кирилометодиевистика; Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий. Наука и изкуство, 1985. с. 16.
  6. Младенов – Човекът, преподавателят, ученият