Йозеф фон Колоредо
Йозеф Мария фон Колоредо (на немски: Joseph von Colloredo; Joseph Maria Graf Colloredo-Mels und Wallsee; * 11 септември 1735 в Регенсбург; † 26 ноември 1818 във Виена) е граф на Колоредо, австрийски министър и генерал.
| Йозеф фон Колоредо | |
| граф на Колоредо, австрийски министър и генерал | |
| Роден |
11 септември 1735 г.
|
|---|---|
| Починал | 26 ноември 1818 г.
|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Рудолф Йозеф фон Колоредо |
| Братя/сестри | Хиронимус фон Колоредо Франц де Паула Гундакар фон Колоредо-Мансфелд Венцел Йозеф фон Колоредо |
Той е третият син на княз Рудолф Йозеф фон Колоредо (1706 – 1788), имперски вице-канцлер, и съпругата му графиня Мария Франциска Габриела фон Щархемберг (1707 – 1793), дъщеря на австрийския държавен и конференц-министър граф Гундакер Томас фон Щархемберг (1663 – 1745) и втората му съпруга графиня Мария Йозефа Йоргер цу Толет (1668 – 1746).[1]
Йозеф фон Колоредо влиза през 1752 г. в императорската войска. Той се отличава много пъти през Седемгодишната война и в Бреслау за кратко в плен. През 1763 г. е повишен на генерал-майор, получава 1769 г. свой „пешеходен регимент (Нр. 57)“ и бързо става фелдмаршал-лейтенант и дворцов военен съветник. През 1777 г. той придружава император Йозеф II във Франция и става генерал-директор на артилерията. През 1784 г. отказва да получи „Мария-Терезия-орден“, понеже е рицар на „Малтийския орден“.
Граф Колоредо е от 1791 г. до смъртта си велик-приор на Бохемия. Той става пратеник на Малтийския орден в императорския двор.
За военните му заслуги Йозеф II го прави фелдцойг-майстер. Той участва през 8. австрийско-турска война (1787 – 1792) и ръководи следващия поход на нападението на Белград. Като фелдмаршал той командва до мирните преговори на конгреса (1790) наблюдателната армия на пруската граница. След войната той получава титлата държавен и конференц-министър и ръководи дворцовия военен съвет. През 1813 и 1814 г. той още работи и умира на 26 ноември 1818 г. във Виена.
Литература редактиране
- Constantin von Wurzbach: Colloredo-Melz und Wallsee, Joseph Maria Graf von. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 2. Theil. Verlag der typografisch-literarisch-artistischen Anstalt (L. C. Zamarski, C. Dittmarsch & Comp.), Wien 1857, S. 427 – 429.
- Wilhelm Edler von Janko: Colloredo-Waldsee, Joseph Graf von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 419 f.
- Johann Christoph Allmayer-Beck: Colloredo-Waldsee, Joseph Graf von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 328.
- Colloredo-Mels und Wallsee Joseph Graf. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 1, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1957, S. 151.
- Hermann Größler: Mansfeld, Grafen von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 212 – 215.
Източници редактиране
- ↑ Colloredo 2, genealogy.euweb.cz
Външни препратки редактиране
- Colloredo-Mannsfeld Архив на оригинала от 2021-05-14 в Wayback Machine., colloredo-mannsfeld.com