Министърът е член на правителството, т.е. на изпълнителната власт (кабинета) на дадена държава и е едноличен орган със специална компетентност, подпомаган от администрация. Съпругата на министъра се нарича министерша.

Министърът ръководи и координира определен ресор от публичната администрация.

Избира се от парламента в страните с парламентарно управление или се назначава от президента в президентските републики.

Историческа справка редактиране

В Древния Рим министрите, за разлика от магистратите, са били слуги на народа (суверена).

През Средновековието министериал (на латински: ministerium - служба, длъжност) са се наричани служителите на краля или на едрите феодали.

Произход редактиране

Думата етимологически произлиза от латински и означава служител (в смисъл на обслужител), съответно първи служител на държавата.

В някои страни (например САЩ, Канада, Хонконг, Филипините) се използва вместо това секретар (от лат. служещ с административна дейност) или държавен секретар.

В страните от Близкия изток се използва персийската дума везир (т.е. носач, помагач; втория човек в държавата).

Вижте също редактиране