Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за частицата. За френския департамент вижте Йон (департамент).

Йоните са електрически заредени частици,[1] образувани при отделяне или приемане на електрони от атоми или молекули. Броят на електроните не е равен на броя на протоните и положително заредените йони са катиони, а отрицателно заредените – аниони. Те се означават със знак „+“ или „-“ (H+, Cl-), или с точка и щрихи (H., Cl'). От йони са изградени кристалните решетки на много вещества. Името им е избрано от физика Майкъл Фарадей и се използва за вещества, които позволяват през тях да протича ток между електродите им поставени в разтвор, когато имаме електрическо поле. Произлиза от гръцката дума ιον, означаваща „отива“.

Йон, състоящ се от един атом, е атомен или монатомен йон; ако има два или повече атома, се нарича молекулярен или полиатомен йон.

Многоатомните йони представляват най-често аниони на кислородосъдържащи киселини, органични съединения или комплексни съединения.

Йоните не могат да съществуват самостоятелно и винаги имат електричен заряд (положителен или отрицателен).

Видове йониРедактиране

БележкиРедактиране

Вижте същоРедактиране

  • Цвитерион – молекула, която макар като цяло да е електронеутрална, има отделни структурни части с отрицателен или положителен заряд
  • Дипол – съвкупност от два равни по абсолютна големина разноименни точкови заряда, разположени на разстояние един от друг