Йонен радиус
| Йон | Йонен радиус (pm)[1] |
|---|---|
| H− | 154 |
| F− | 133 |
| Cl− | 181 |
| O2− | 140 |
| S2− | 184 |
| Li+ | 76 |
| Na+ | 102 |
| K+ | 138 |
| NH4+ | 143 |
| Cu+ | 77 |
| Ag+ | 115 |
| Au+ | 137 |
Йонен радиус представлява радиусът на атомен йон, който се използва за изчисляване на междуатомни разстояния в йонни съединения.[2] Въпреки че нито атомите, нито йоните имат резки граници, понякога те се разглеждат като твърди сфери с такива радиуси, че сборът от йонните радиуси на катион или анион дава разстоянието между йоните в кристална решетка. Обикновено йонният радиус се записва или в пикометри (pm) или ангстрьоми (Å), като 1 Å = 100 pm. Обичайните стойности варират от 30 pm (0,3 Å) до над 200 pm (2 Å).
Йонният радиус зависи от много фактори, сред които заряда, размера на ядрото, количеството електрони в електронната обвивка, плътността ѝ и други.
Разстоянието между два йона в даден йонен кристал може да се определи чрез рентгенова кристалография, която може да определи дължините на страните на единична клетка в кристал.[3] Например дължината на всеки ръб на единична клетка натриев хлорид е 564,02 pm. Всеки ръб на единична клетка може да се разглежда с подредба на атомите Na+∙∙∙Cl−∙∙∙Na+, така че ръбът е два пъти по-дълъг от разстоянието Na-Cl. Следователно разстоянието между йоните Na+ и Cl− е половината на 564,02 pm, което е 282,01 pm. Въпреки че рентгеновата кристалография дава разстоянието между йоните, тя не показва къде е границата между тези йони, така че не дава директно йонния радиус.
Източници редактиране
- ↑ Erwin Riedel, Christoph Janiak: Anorganische Chemie. 7. Auflage. de Gruyter, Berlin 2007, ISBN 978-3-11-018903-2, с. 75.
- ↑ Рабинович В. А., Хавин З. Я. Краткий химический справочник. Изд. 2-е, испр. и доп. – Л.: Химия, 1978. – 392 с.
- ↑ Richard J. D. Tilley. Chemical bonding // Understanding Solids: The Science of Materials. John Wiley & Sons, 2004. ISBN 9780470026465. с. 28.