Йон Циряк (на румънски: Ion Țiriac [iˈon t͡siriˈak] е румънски тенисист и играч на хокей на лед,[2] известен като „Брашовския булдозер“.[3] Той е бил президент на Румънската федерация по тенис.[4]

Йон Циряк
Ion Țiriac
Йон Циряк, 2008 г.
Йон Циряк, 2008 г.
Информация
Държава Кралство Румъния
Роден
9 май 1939 г. (85 г.)
Височина / Тегло183 cm / 75 kg
Кариера
Професионална1968 (аматьор 1958)
Оттеглил се1979
Сингъл
Победи-загуби166–176
Титли от ATP34[1]
Най-висока позиция19 (1968, World's Top 10)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия2-ри кръг
1977яну
Ролан Гарос1/4 финал
1968
Уимбълдън4-ти кръг
1967, 1972
ОП на САЩ4-ти кръг
1973
Двойки
Победи-загуби293–140
Титли от ATP22
Най-висока позиция8 (9 април 1979)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия2-ри кръг
1977яну
Ролан ГаросШампион
1970
Уимбълдън1/2 финал
1970
Отборно
Купа ДейвисРумъния
Финал
1969, 1971, 1972
Информацията е актуална към 1 януару 2025
Йон Циряк в Общомедия

Биография

редактиране

Йон Циряк е роден на 19 юли 1946 г. в Брашов, Румъния. Първият спорт, който практикува като дете, е тенис на маса.[5][6]

Циряк е женен за хандбалистката Ерика Брад, между 1963 и 1965 г.[7] Той има син Йон Циряк младши, от модния модел Микет фон Исенберг; и други две деца, Карим Михай и Йоана Наталия, от египетска журналистка Софи Аяд.[8][9][10]

 
Циряк върху румънска пощенска марка

Йон Циряк е бивш тенисист от топ 10 на сингъл в ATP Тур, активен е от 1958 до 1979 г. и печели 34 титли на сингъл в кариерата си.[1]

Циряк е носител на една титла от Големия шлем, на двойки мъже на Откритото първенство на Франция през 1970 г. През 1975 г. Циряк става първия мъж, който играе срещу жена и я побеждава в санкциониран турнир по тенис, срещу Абигейл Мейнард.

Йон Циряк играе три финала за Купа Дейвис, през 1969, 1971 и 1972 г.[11]

Връхната точка в кариерата му в хокея на лед е участието като защитник в румънския национален отбор на Зимните олимпийски игри през 1964 г.

След прекратяване на кариерата си като играч, Циряк става треньор по тенис, съветник и агент на играчи през 1980-те години, Илие Настасе, Мануел Орантес, Адриано Паната, Гилермо Вилас, Анри Льоконт и младия Борис Бекер. По-късно Циряк разработва тенис турнира Мадрид Оупън, той притежава правата на турнира от 2009 до 2021 г.[12] През 2013 г. той е избран за сътрудник в Международната зала на славата на тениса.[13]

Кариерна статистика

редактиране

Титли на двойки в турнири от Големия шлем (1)

редактиране
година турнир партньор съперници резултат
1970 Ролан Гарос   Илие Настасе   Артър Аш
  Чарли Пасарел
3 – 6, 3 – 6, 0 – 6

Загубени финали на двойки в турнири от Големия шлем (1)

редактиране
година турнир партньор съперници резултат
1966 Ролан Гарос   Илие Настасе   Денис Ралстън
  Кларк Гребнър
6 – 2, 6 – 4, 6 – 3

Източници

редактиране
  1. а б Players: Țiriac, Ion // Tennismem SL. Посетен на 4 November 2023.[неработеща препратка]
  2. #937 Ion Tiriac // Forbes. 10 March 2010.
  3. Madrid Open preview
  4. ALEGERI FRT // VIDEO Ion Țiriac e noul președinte al Federației Române de Tenis! Victorie categorică la alegeri + cine sunt cei 4 vicepreședinți // Gazeta Sporturilor. 19 June 2019.
  5. Cum s-a apucat Ion Țiriac de tenis din întâmplare: "Eram bătrân, aveam 15 ani" // Digisport.ro, 21 October 2022. Посетен на 23 March 2024.
  6. Ce făcea Ion Țiriac la 15 ani ca să își întrețină familia! Un dentist l-a văzut și l-a chemat, dar a regretat amarnic: "Eu eram iepuraș, fugeam până la Predeal" // Prosport.ro, 6 February 2024. Посетен на 23 March 2024.
  7. Sergiu Nicolaescu: "Da, am cunoscut-o pe Erika" // 27 February 2009. Посетен на 25 May 2012.
  8. Fetița lui Țiriac, în vacanță în România // Посетен на 25 May 2012.
  9. Mama lui Tiriac jr., o milionara excentrica // Посетен на 15 May 2012.
  10. Jean Maurer dezvaluie motivul ranchiunii dintre Ion Țiriac si Sergiu Nicolaescu // Посетен на 25 May 2012.
  11. Tiriac Upsets Smith in 3 Sets; Nastase, Ashe and Richey Gain // The New York Times. 18 July 1970.
  12. Madrid Masters goes bling // tennisworldusa. 8 April 2011.
  13. Hingis elected to International Tennis Hall of Fame // ITF Tennis. 4 March 2013. Архивиран от оригинала на 6 October 2014. Посетен на 6 March 2013.

Външни препратки

редактиране