Купа Дейвис (на английски: Davis Cup) е най-значимото отборно състезание по тенис за мъже. То е и най-голямата годишна спортна проява в света[2], организирана е от Международната Тенис Федерация. Представлява отборен турнир, провеждащ се на различни места по целия свят. Отборите са разделени в една световна група и 12 групи на регионален принцип и се срещат един с друг на принципа на пряката елиминация.

Купа Дейвис
Паметник на Купата Дейвис в тенис комплекса Ролан Гарос, Париж
Вид спорттенис
Основан1900
Брой отбори16 (световна група)
131 (общо)[1]
Държавичленове на ITF
Настоящ победител САЩ
Уебсайтwww.daviscup.com
Купа Дейвис в Общомедия

Състезанието за Купа Дейвис за първи път се провежда през 1900 г. като съревнование между националните мъжки отбори по тенис на САЩ и Великобритания. През 2005 г. участие в надпреварата взимат рекорден брой от 134 отбора. Отборът на САЩ е най-успешният до днес със своите 32 спечелени издания и общо 61 изиграни финала. Отборът на Австралия е вторият най-успешен с 28 титли и 47 финала общо.

Женският еквивалент на Купа Дейвис е Фед Къп.

Идеята за турнира се ражда през 1899 г. когато четири члена на тенис клуба на Харвардския университет решават да играят демонстративен мач срещу британски тенисисти. След като идеята е приета от двете тенис асоциации, един от четиримата тенисисти от Харвард – Дуайт Дейвис – изработва форм̀ата на състезанието и финансира със собствени средства изработката на подходящ сребърен трофей. Първият мач между отборите на САЩ и Великобритания се играе през 1900 г. в Бостън, Масачузетс, САЩ. Американският отбор, част от който е и Дуайт Дейвис, побеждава изненадващо и в трите изиграни мача. Следващата година не е проведен турнир. Във второто издание, през 1902, САЩ отново печелят. От 1905 г. схемата на турнира е разширена, като са включени отборите на Белгия, Австрия, Франция и Австралазия – отбор, съставен от тенисисти от Австралия и Нова Зеландия (които се състезават заедно до 1913 г.).

Турнирът е бил известен под името Международно съревнование по тенис на трева. Името му е променено на Купа Дейвис след смъртта на Дуайт Дейвис през 1945 г.

През петдесетте и шейсетте години на XX век доминиращ в турнира е отборът на Австралия, печелейки 15 купи в рамките на 18 години между 1950 и 1967 г.

До изданието на турнира през 1973 г. купата Дейвис е печелена само от отборите на САЩ, Великобритания, Франция и Австралия (Австралазия). Тяхната доминация е прекъсната през 1974 г. когато на финала се класират отборите на ЮАР и Индия. Индийците отказват да играят финалните си мачове в знак на протест срещу политиката на апартейд, поддържана от правителството на ЮАР. Африканският отбор печели служебно титлата.

Състезанието за Купа Дейвис се състои от няколко групи, като спечелилите дадена група отбори се изкачват в по-горната група, а заелите най-ниските места изпадат в по-долна група.

На върха на пирамидата е Световната група, в която отборите се състезават по системата на пряката елиминация. В долните групи разделението на отборите става на географски принцип – с наличието на Американска, Евро-африканска и Азиатско-океанска зона. Във всяка от тези зони има по четири групи. В горните две групи отборите играят по системата на пряката елиминация, а в долните две – всеки срещу всеки. Победителите от всяка група печелят промоция в горната група, а класиралите се на последните места „изпадат“ в долната група. Има две изключения от това правило: отборите, играещи в четвърта група на отделните зони не изпадат (тъй като четвърта група е най-ниското ниво на системата), а победителите от първа група на отделните зони не се класират директно в Световната група, а играят плейофи с отборите, отпаднали в първи кръг на Световната група.

Състезанията в отделните групи се провеждат в рамките на четири уикенда всяка година. Всяка среща между два отбора се играе в една от двете съревноваващи се страни. Организаторът на проявата, Международната Тенис Федерация, определя домакините в началото на всяка година.[1]

До 1972 г. състезанието за купата се провежда по подобие на защита на титлата в бокса – настоящият шампион чака своя претендент директно на финала. Всички отбори участват в Световна група до 1923 г., когато отборите са разделени на Американска и Европейска зона. Победителите от двете зони се срещат в т.нар. Интерзонална група, за да определят кой ще бъде претендент на настоящия шампион. През 1955 г. е въведена трета, Източна зона. А през 1966 г. Европейската зона е разделена на две. От 1972 г. е премахнат принципът с претендента и за шампион се коронясва победителят в Интерзоналната група. Настоящият формат със Световна група е въведен през 1981 г.

Структура

редактиране

Следната структура е актуалната за изданието на Купа Дейвис през 2007 г.:

Ниво

Група (и)

1

Световна група
16 държави

Плейофи за Световна група
8 държави загубили срещите си в първи кръг на Световната група + 4 държави от Първа Евро-Африканска Група +
2 държави от Първа Американска Група + 2 държави от Първа Група Азия/Океания

2

Първа Американска Група
6 държави

Първа Евро-Африканска Група
10 държави

Първа Група Азия/Океания
8 държави

3

Втора Американска Група
8 държави

Втора Евро-Африканска Група
16 държави

Втора Група Азия/Океания
8 държави

4

Трета Американска Група
8 държави

Трета Евро-Африканска Група
16 държави

Трета Група Азия/Океания
8 държави

5

Четвърта Американска Група
6 държави

Четвърта Евро-Африканска Група
11 държави

Четвърта Група Азия/Океания
10 държави

Година Победител Резултат Финалист
2007   САЩ 4 – 1 Русия
2006   Русия 3 – 2 Аржентина
2005   Хърватска 3 – 2 Словакия
2004   Испания 3 – 2 САЩ
2003   Австралия 3 – 1 Испания
2002   Русия 3 – 2 Франция
2001   Франция 3 – 2 Австралия
2000   Испания 3 – 1 Австралия
1999   Австралия 3 – 2 Франция
1998   Швеция 4 – 1 Италия
1997   Швеция 5 – 0 САЩ
1996   Франция 3 – 2 Швеция
1995   САЩ 3 – 2 Русия
1994   Швеция 4 – 1 Русия
1993   Германия 4 – 1 Австралия
1992   САЩ 3 – 1 Швейцария
1991   Франция 3 – 2 САЩ
1990   САЩ 3 – 2 Австралия
1989   ФР Германия 4 – 1 Швеция
1988   ФР Германия 4 – 1 Швеция
1987   Швеция 5 – 0 Индия
1986   Австралия 3 – 2 Швеция
1985   Швеция 3 – 2 ФРГ
1984   Швеция 4 – 1 САЩ
1983   Австралия 3 – 2 Швеция
1982   САЩ 4 – 1 Франция
1981   САЩ 3 – 1 Аржентина
1980   Чехословакия 4 – 1 Италия
1979   САЩ 5 – 0 Италия
1978   САЩ 4 – 1 Великобритания
1977   Австралия 3 – 1 Италия
1976   Италия 4 – 1 Чили
1975   Швеция 3 – 2 Чехословакия
1974   ЮАР сл.1 Индия
1973   Австралия 5 – 0 САЩ
1972   САЩ 3 – 2 Румъния
1971   САЩ 3 – 2 Румъния
1970   САЩ 5 – 0 ФРГ
1969   САЩ 5 – 0 Румъния
1968   САЩ 4 – 1 Австралия
1967   Австралия 4 – 1 Испания
1966   Австралия 4 – 1 Индия
1965   Австралия 4 – 1 Испания
1964   Австралия 3 – 2 САЩ
1963   САЩ 3 – 2 Австралия
1962   Австралия 5 – 0 Мексико
1961   Австралия 5 – 0 Италия
1960   Австралия 4 – 1 Италия
1959   Австралия 3 – 2 САЩ
1958   САЩ 3 – 2 Австралия
1957   Австралия 3 – 2 САЩ
Година Победител Резултат Финалист
1956   Австралия 5 – 0 САЩ
1955   Австралия 5 – 0 САЩ
1954   САЩ 3 – 2 Австралия
1953   Австралия 3 – 2 САЩ
1952   Австралия 4 – 1 САЩ
1951   Австралия 3 – 2 САЩ
1950   Австралия 4 – 1 САЩ
1949   САЩ 4 – 1 Австралия
1948   САЩ 5 – 0 Австралия
1947   САЩ 4 – 1 Австралия
1946   САЩ 5 – 0 Австралия
1945-
1940
не се провежда заради Втората световна война
1939   Австралия 3 – 2 САЩ
1938   САЩ 3 – 2 Австралия
1937   САЩ 4 – 1 Великобритания
1936   Великобритания 3 – 2 Австралия
1935   Великобритания 5 – 0 САЩ
1934   Великобритания 4 – 1 САЩ
1933   Великобритания 3 – 2 Франция
1932   Франция 3 – 2 САЩ
1931   Франция 3 – 2 Великобритания
1930   Франция 4 – 1 САЩ
1929   Франция 3 – 2 САЩ
1928   Франция 4 – 1 САЩ
1927   Франция 3 – 2 САЩ
1926   САЩ 4 – 1 Франция
1925   САЩ 5 – 0 Франция
1924   САЩ 5 – 0 Австралия
1923   САЩ 4 – 1 Австралия
1922   САЩ 4 – 1 Австралия
1921   САЩ 5 – 0 Япония
1920   САЩ 5 – 0 Австралия
1919   Австралия 4 – 1 Великобритания
1918-
1915
не се провежда заради Първата световна война
1914   Австралия 3 – 2 САЩ
1913   САЩ 3 – 2 Великобритания
1912   Британски острови 3 – 2 Австралазия
1911   Австралазия 4 – 0 САЩ
1910 не се провежда
1909   Австралазия 5 – 0 САЩ
1908   Австралазия 3 – 2 САЩ
1907   Австралазия 3 – 2 Британски острови
1906   Британски острови 5 – 0 САЩ
1905   Британски острови 5 – 0 САЩ
1904   Британски острови 5 – 0 Белгия
1903   Британски острови 4 – 1 САЩ
1902   САЩ 3 – 2 Британски острови
1901 не се провежда
1900   САЩ 3 – 0 Британски острови

1. Отборът на Индия се отказва да играе финалните си мачове срещу ЮАР в знак на протест прещу политиката на апартейд, поддържана от правителството на африканската страна. Присъдена е служебна титла.

САЩ – 7 (1920 – 1926)

  • Най-много последователни участия във финал:

Австралия – 25 (1938 – 1968)

Индивидуални

редактиране
  • Най-млад тенисист: Мохамед-Ахтар Хосаин, Бангладеш – 13 години и 326 дни
  • Най-възрастен тенисист: Яка-Гаронфин Коптиган, Того – 59 години и 147 дни
  • Най-много изиграни мачове: Никола Петранджели, Италия – 146
  • Най-много изиграни срещи: Никола Петранджели, Италия – 68
  • Най-много спечелени мачове: Никола Петранджели, Италия – 120 (78 на сингъл и 42 на двойки)

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. а б How the Davis Cup Works // Архивиран от оригинала на 2007-05-22. Посетен на 2007-05-25.
  2. History of the Davis Cup

Външни препратки

редактиране