Йордан Малиновски е изтъкнат български физикохимик, академик на Българска академия на науките и неин председател (1992 – 1996).

Йордан Малиновски
български физикохимик
Роден
Починал
12 март 1996 г. (72 г.)
София, България
ПогребанЦентрални софийски гробища,
София, България[1]
Националностбългарска българска
Научна дейност
ОбластФизикохимия

Роден е на 3 юни 1923 в гр. Сливен.[2][3]

Образование и научна кариера

редактиране

Завършва Физико-математическият факултет (ФМФ) на СУ „Климент Охридски“ през 1948 и оттогава до 1958 е асистент и научен сътрудник във Физическия институт при БАН. Кандидат е на химическите науки от 1958, а през 1959 – защитава докторска дисертация. Избран е за старши научен сътрудник през 1959, а през 1964 – за професор в Института по физикохимия при БАН. От 1979 е член-кореспондент на БАН, а през 1989 е избран за академик. Основоположник и директор е на Централната лаборатория по фотопроцеси на БАН (ЦЛАФОП) от основаването ѝ`през 1967 до 1992, когато е избран за председател на БАН. На този пост остава до края на живота си – 1996 [2] Известен специалист по фотопроцеси и автор на многбройни трудове в тази област.

Признание

редактиране

Член на международни организации[4] От 1967 г е член – (1970), а после – почетен член (1975) на Кралското фотографско дружество за фотографски науки и техника на Английското физическото-химическо дружество (1976), на международния комитет по фотография (1976), на Германското фотографско дружество в Кьолн (1979), почетен член на Японското дружество за фотография и техника (1984), член на Дружеството за фотографска наука и техника на САЩ[5], член на Европейската Академия за наука, изкуство и литература; „Доктор хонорис кауза“ на Университета в гр. Монс – Белгия.[6]

Малиновски е лауреат на Димитровска награда (1971).

Награда на дружеството за фотографска наука и техника на Съединените щати - за най-добра работа публикувана в списанието на дружеството (1973)[7]

Избран е за член на Американското дружество за фотографска наука и техника, за значителни приноси в областта на фотографската наука и техника (1975)[7]

Избран е за почетен член на Кралското фотографско дружество на Великобритания за съществен принос в областта на фотографската чувстителност (1976)[7]

Удостоен е с медал "Линверттгерт" за най престижната международна награда на Американското дружество за фотографска наука и техника за изключителни приноси в областта на сребърно халогенидната фотография (1988)[7]

Удостоен със звание "почетен член" на Американското дружество за наука и технология на изображенията. (1994)

Избран за член на ЕВропейската академия за науки, изкуства и литература в Париш(1994)

Доктор хонорис кауза на Университета Монтено -(1996)

Юбилейна награна на Съюза на научните работници в България за най-добри научни публикации в областта на химията(1974)

В негова чест е наименуван Институтът по оптически материали и технологии, наследник на ЦЛАФОП.[8]

Източници

редактиране
  1. Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
  2. а б Централна лаборатория по фотопроцеси // Информационен Бюлетин на БАН, брой 8, август 2008, стр. 14, август 2008. Посетен на 23 януари 2010.
  3. www.iomt.bas.bg
  4. www.iomt.bas.bg
  5. www.bas.bg, архив на оригинала от 10 юни 2020, https://web.archive.org/web/20200610084041/http://www.bas.bg/научни-изследвания/нанонауки-нови-материали/и-оптически-материали-и-технологии/, посетен на 10 юни 2020 
  6. пак там
  7. а б в г стенографски протоколи на общото събрание на БАН 25 март 1996 година
  8. www.bas.bg, архив на оригинала от 10 юни 2020, https://web.archive.org/web/20200610084041/http://www.bas.bg/научни-изследвания/нанонауки-нови-материали/и-оптически-материали-и-технологии/, посетен на 10 юни 2020 
  • Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, София, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2008, с. 208