Йордан Малиновски
Йордан Малиновски е изтъкнат български физикохимик, академик на Българска академия на науките и неин председател (1992 – 1996).
Йордан Малиновски | |
български физикохимик | |
Роден | |
---|---|
Починал |
София, България |
Погребан | Централни софийски гробища, София, България[1] |
Националност | българска българска |
Научна дейност | |
Област | Физикохимия |
Образование и научна кариера
редактиранеЗавършва Физико-математическият факултет (ФМФ) на СУ „Климент Охридски“ през 1948 и оттогава до 1958 е асистент и научен сътрудник във Физическия институт при БАН. Кандидат е на химическите науки от 1958, а през 1959 – защитава докторска дисертация. Избран е за старши научен сътрудник през 1959, а през 1964 – за професор в Института по физикохимия при БАН. От 1979 е член-кореспондент на БАН, а през 1989 е избран за академик. Основоположник и директор е на Централната лаборатория по фотопроцеси на БАН (ЦЛАФОП) от основаването ѝ`през 1967 до 1992, когато е избран за председател на БАН. На този пост остава до края на живота си – 1996 [2] Известен специалист по фотопроцеси и автор на многбройни трудове в тази област.
Признание
редактиранеЧлен на международни организации[4] От 1967 г е член – (1970), а после – почетен член (1975) на Кралското фотографско дружество за фотографски науки и техника на Английското физическото-химическо дружество (1976), на международния комитет по фотография (1976), на Германското фотографско дружество в Кьолн (1979), почетен член на Японското дружество за фотография и техника (1984), член на Дружеството за фотографска наука и техника на САЩ[5], член на Европейската Академия за наука, изкуство и литература; „Доктор хонорис кауза“ на Университета в гр. Монс – Белгия.[6]
Награди
редактиранеМалиновски е лауреат на Димитровска награда (1971).
Награда на дружеството за фотографска наука и техника на Съединените щати - за най-добра работа публикувана в списанието на дружеството (1973)[7]
Избран е за член на Американското дружество за фотографска наука и техника, за значителни приноси в областта на фотографската наука и техника (1975)[7]
Избран е за почетен член на Кралското фотографско дружество на Великобритания за съществен принос в областта на фотографската чувстителност (1976)[7]
Удостоен е с медал "Линверттгерт" за най престижната международна награда на Американското дружество за фотографска наука и техника за изключителни приноси в областта на сребърно халогенидната фотография (1988)[7]
Удостоен със звание "почетен член" на Американското дружество за наука и технология на изображенията. (1994)
Избран за член на ЕВропейската академия за науки, изкуства и литература в Париш(1994)
Доктор хонорис кауза на Университета Монтено -(1996)
Юбилейна награна на Съюза на научните работници в България за най-добри научни публикации в областта на химията(1974)
В негова чест е наименуван Институтът по оптически материали и технологии, наследник на ЦЛАФОП.[8]
Източници
редактиране- ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
- ↑ а б Централна лаборатория по фотопроцеси // Информационен Бюлетин на БАН, брой 8, август 2008, стр. 14, август 2008. Посетен на 23 януари 2010.
- ↑ www.iomt.bas.bg
- ↑ www.iomt.bas.bg
- ↑ www.bas.bg, архив на оригинала от 10 юни 2020, https://web.archive.org/web/20200610084041/http://www.bas.bg/научни-изследвания/нанонауки-нови-материали/и-оптически-материали-и-технологии/, посетен на 10 юни 2020
- ↑ пак там
- ↑ а б в г стенографски протоколи на общото събрание на БАН 25 март 1996 година
- ↑ www.bas.bg, архив на оригинала от 10 юни 2020, https://web.archive.org/web/20200610084041/http://www.bas.bg/научни-изследвания/нанонауки-нови-материали/и-оптически-материали-и-технологии/, посетен на 10 юни 2020
- Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, София, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2008, с. 208