Йордан Хаджиев
български писател, сценарист
Йордан Тодоров Хаджиев е български писател (автор на разкази, автобиограф, драматург, сценарист, романист) и юрист.
| Йордан Хаджиев | |
 | |
| Роден | 23 август 1933 г. |
|---|---|
| Починал | 31 януари 2019 г. |
| Националност |  България |
Биография
редактиранеХажиев е роден в село (днес град) Бяла черква, Търновско, на 23 август 1933 г.
Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дълги години посвещава на юриспруденцията.
През годините на социализма общува със „заточените“ в село Боженци писатели и поети Станислав Сивриев, Орлин Василев, Андрей Германов.[1]
Съавтор е заедно с Владимир Ганев на сценария на филма „Игра на любов“ (1979). Член е на Сдружението на български писатели.
Умира в София на 31 януари 2019 г.[2]
Творчество
редактиране- „Характерни особености на габровския хумор“ (1972, монография, в съавторство)
- „Апартамент „Мона Лиза“ (1975, разкази)
- „Игра на любов“ (1979, сценарий, в съавторство)
- „Небето на дядо“ (1981, разкази)
- „Наивна любов“ (1985, разкази)
- „Семеен портрет“ (1989, роман)
- „Почивка на море“ (повест)
- „Смей се, Нушо!“ (пиеса)
- „Нататък“ (2008)
- „Из моя век“ (2008)
- „Попътно“ (2009)
- „То беше що беше“ (2014, автобиография)
Творбите „Из моя век“ (2008) и „То беше що беше“ (2014) са на говорещи книги и за незрящи.
