Педро I Жестокия (Кастилия)

Пе́дро I Касти́лски(на испански: Pedro I de Castilla; * 30 август 1334, Бургос; † 23 март 1369) e крал на Кастилия и Леон от 1350 година.

Педро I Жестокия
крал на Кастилия и Леон
Роден
Починал
23 март 1369 г. (34 г.)
ПогребанСевиля, Испания
Религиякатолицизъм
Управление
Период1350 – 1369
ПредшественикАлфонсо XI
НаследникЕнрике II Кастилски
Семейство
БащаАлфонсо XI
Братя/сестриСанчо д’Албуркерке
Енрике II Кастилски
ДецаКонстанца Кастилска
Педро I Жестокия в Общомедия

Утвърждавайки своето право на власт, безжалостно избива враговете, за което получава прозвище Педро Жестоки (на испански: el Cruel). Когато съперниците са отстранени и неговото положение на трона престава да бъде несигурно, краля започват да го назовават Педро Справедливи (на испански: el Justiciero).

Убит от своя еднокръвен брат Енрике де Трастамара, който го наследява на престола.

ПроизходРедактиране

Син е на крал Алфонсо XI и Мария Португалска. Полубрат е на Енрике II Кастилски и Санчо д’Албуркерке.

Крал на Кастилия и Леон (1350 – 1369)Редактиране

Наследява баща си Алфонсо XI след смъртта му през 1350 г.

Брак с Бланш БурбонскаРедактиране

На 3 юни 1353 година Педро Жестоки се жени за Бланш Бурбонска, дъщеря на френския херцог Пиер I дьо Бурбон. Кралят не скрива враждебното отношение към младата жена – три дни след сватбата Педро открито проявява неприязън към Бланш, заточва я под усилен надзор на стражи в крепостта Аревало, а сам напуска двореца във Валядолид и заживява с любовницата си. 

По това време привързаността на краля към Мария Падилия предизвиква гнева на папа Инокентий VI. Той заплашва любовниците с отлъчване от църквата, ако не сложат край на своите отношения. Под въздействие на тази заплаха Мария Падилия напуска Педро I Жестоки и отива в манастир. 

Постъпката на Педро Жестокия предизвиква разкол сред кастилските благородници, разваля отношенията с Франция и провокира въстание в Толедо.

Борба с ЕнрикеРедактиране

През 1366 г., френският военачалник Бертран дю Геклен успява да обедини около себе си водачите на множеството наемнически групи, които плячкосват френските земи след прекратяването на военните действия с Англия. Начело на тази нова сила, Геклен навлиза в Кастилия, където се съюзява с Енрике де Трастамара в борбата му срещу Педро I Жестокия. Геклен превзема поредица от ключови крепости, сред които и столицата Бургос, където Енрике е коронясан за крал на Кастилия и Леон, а самият Бертран получава номиналната титла „крал на Гранада“, макар тази провинция да си остава в ръцете на маврите до 1492 година.

Година по-късно, през 1367 година, Енрике де Трастамара и Бертран са разбити от армията на Педро I, подсилена с английски контингент и командвана от Едуард, Черния принц. Двете армии се срещат при Нахера, където англо-испанските сили излизат победители, а Геклен попада в плен. Шарл V, който смята своя генерал за безценен плаща откупа му.

На следващата 1368 г., Черният принц, болен от дизентерия и останал почти без войници (всеки 4 от 5 англичани умират по време на кастилската кампания), е принуден да напусне Иберия. Останал сам, Педро I е разбит от Енрике и Геклен при Монтиел. След битката, Педро I се свързва с Бертран, предлагайки му подкуп, за да го пропусне през своите постове. Бертран приема, но казва за плана на Енрике, който му предлага повече пари и земи, ако доведе Педро в кралската шатра. Срещата на двамата еднокръвни братя преминава бурно и те започват да се бият с ками, като Енрике пронизва смъртоносно Педро.

Извънбрачни децаРедактиране

От Мария Падилия:

от Хуана де Кастро (сестра на Инес де Кастро):

  • Хуан (1355 – 1405)

ИзточнициРедактиране

  • Arco y Garay, Ricardo del (1954). Sepulcros de la Casa Real de Castilla. Madrid: Instituto Jerónimo Zurita. Consejo Superior de Investigaciones Científicas. OCLC 11366237.
  • Ayala Martínez, Carlos (2000). „Órdenes militares y frontera en la Castilla del siglo XIV“. En la España medieval (23). ISSN 0214 – 3038.
  • Castro Toledo, Jonas (1981). Colección Diplomática de Tordesillas. Valladolid: Instituto cultural Simancas. ISBN 84-500-4849-4.
  • Díaz Martín, Luis Vicente (1975). Itinerario de Pedro I de Castilla (2ª edición). Secretariado de Publicaciones de la Universidad de Valladolid. ISBN 84-600-1763-X.
  • Díaz Martín, Luis Vicente (1975). Los oficiales de Pedro I de Castilla (2ª edición). Valladolid: Secretariado de Publicaciones de la Universidad de Valladolid. ISBN 84-7762-010-5.
  • Díaz Martín, Luis Vicente (2007). Pedro I el Cruel (1350 – 1369) (2ª edición). Gijón: Trea. ISBN 84-9704-274-3.
  • Elorza, Juan C.; Vaquero, Lourdes; Castillo, Belén; Negro, Marta (1990). Junta de Castilla y León. Consejería de Cultura y Bienestar Social, ed. El Panteón Real de las Huelgas de Burgos. Los enterramientos de los reyes de León y de Castilla (2ª edición). Editorial Evergráficas S.A. ISBN 84-241-9999-5.
  • González Jiménez, Magdalena; García Fernández, Manuel (200). Pedro I y Sevilla. Sevilla: Ayuntamiento de Sevilla. ISBN 84-96098-77-X.
  • Guichot y Parodi, Joaquín (1878). Don Pedro I de Castilla. Ensayo de vindicación crítico-histórica de su reinado. Sevilla: Imprenta de Gironés y Orduña. OCLC 6909851.
  • Mérimee, Prosper (2006). Histoire de don Pèdre Ier, roi de Castille (en francés). Paris: Elibron Classics. ISBN 1-4212-3964-7.
  • Montoto López Vigil, José María (1847). Historia del reinado de D. Pedro I de Castilla llamado el Cruel. Sevilla: Imp. de C. Santigosa. OCLC 47865900.
  • Ortiz de Zúñiga, Diego (1988). Anales Eclesiásticos y Seculares de la muy noble y muy leal ciudad de Sevilla. Tomo II, edición facsímil. Sevilla: Guadalquivir. ISBN 84-8608-011-8.
  • Rocasolano, Javier (1966). Historia del Reino de Castilla. Barcelona: Hesperión.
  • Sevilla, Santiago (1996). Biblioteca virtual Miguel de Cervantes (ed.): „El rey don Pedro el Cruel: tragedia en cuatro actos“. Посетен на 28 юли 2013.
  • Tubino, Francisco Mª (1887). Pedro de Castilla: la leyenda de doña María Coronel y la muerte de don Fabrique. Madrid: Sevilla: Imprenta de „La Andalucía“. OCLC 13136731.
  • Valdeón Baruque, Julio (2002). Pedro I el Cruel y Enrique de Trastámara. Madrid: Santillana Ediciones Generales, S.L. ISBN 84-03-09331-4.
  • Velázquez y Sánchez, José (1860). „Apuntes sobre el carácter y conducta del rey D. Pedro“. Revista de ciencia, literatura y Artes (Sevilla) (6): pp. 140 – 152.