Йосиф Каваев
Отец Йосиф Христов Каваев (Кавайов) e български духовник, деец на българското църковно движение в Стружко, Македония.[1]
| Йосиф Каваев | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
около 1840 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1901 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Деспина Каваева |
Биография редактиране
Роден е около 1840 година в Струга, тогава в Османската империя, в големия род Каваеви.[1] Води борба с гръцкото духовенство в Стружко. Пребит от гъркомани и жив набит на кол в Радожда, умира в Струга[2][3] след 1901 година. Негови синове са Христо (1858 - ?), Тома и Андрей Каваеви, а внуци Асен Христов Каваев (1895 - 1967) и Филип Томов Каваев (1904 - 1974).[3]
Родословие редактиране
| Христо от Кавая | Стойка | Христо Миладинов (1783 — 1830) | Султана Миладиновa (около 1785 — 1860) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Каваев | Никола Каваев | Йосиф Каваев (около 1840 — след 1901) | Деспина Каваева | Миладинови | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Симеон Каваев (около 1850 — след 1928) | Христо Каваев (1858 — ?) | Кръстьо Каваев | Тома Каваев | Андрей Каваев | Яким Каваев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Елена Каваева | Асен Каваев (1895 — 1967) | Райна Каваева | Анисия Кочева | Георги Кочев | Лазар Каваев | Славка Каваева | Георги Каваев | Филип Каваев (1904 — 1974) | Коста Каваев | Никола Каваев | Владимир Каваев (1880 — 1931) | Елена Каваева (1893 — 1983) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 132.
- ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 35.
- ↑ а б Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 133.
