Елена Каваева

Елена Каваева Elena Etinger-Kavaeva
	доктор по медицински науки
	Групата български комунисти в Русия, сред които са Елена и Владимир Каеваеви
Родена	16 март 1893 г. Ченстохова, Руска империя
Починала	2 февруари 1983 г. (89 г.) Струга, Социалистическа федеративна република Югославия

Елена Етингер (Ентигер) Каваева е болшевишка и югославска функционерка и доктор по медицински науки от еврейски произход.

Биография редактиране

Елена Каваева е родена през 1893 година в град Ченстохова, тогава в границите на Руската империя, в семейството на фабриканта инженер Йозеф и Регина Етингер. Неин брат е революционерът Адам, приближен на Владимир Ленин. Следва в Берн, а след това медицински науки в Берлин, като в 1913 година защитава докторската си дисертация. След това полага държавен изпит в Санкт Петербург, където я заварва началото на Първата световна война и последвалата Октомврийска революция от 1917 година. Скоро след това постъпва на работа в 169-а военна болница, където се запознава със стружкия лекар Владимир Каваев (Владо Кавай), за когото по-късно се жени^[1]. В следващите няколко години подпомагат установяването на болшевиките на власт.

През 1923 година двамата се установяват в Струга, където им се ражда дъщеря Райна, а през 1927 година се преместват в Охрид. Там започват борба с ширещата се малария. Подпомагат разширяването и разкопаването на Черни Дрин, а след това отварят първата аптека в Струга. Посещават и практикуват и в Албания. Съпругът на Елена Каваева умира през 1931 година и тя сама отглежда дъщеря си. По време на българското управление във Вардарска Македония (1941-1944) Елена и Райна Каваеви е предвидено да бъдат депортирани, но след застъпничеството на гражданите на Охрид и Струга лично Цар Борис III отменя нареждането.

През 1947 година Елена Каваева става ръководител на първия детски диспансер в Охрид, заради което е приета за основоположник на детската педиатрия в Северна Македония. Пенсионира се през 1966 година, умира на 2 февруари 1983 година в Струга.^[2]