Емблема за пояснителна страница Тази статия е за стружкият фолклорист. За мияшкия общественик вижте Филип Томов (общественик).

Филип Томов Каваев (на македонска литературна норма: Филип Каваев) е български общественик, фолклорист, активен участник в съпротивата на българското население във Вардарска Македония срещу сръбската власт (1918 – 1941), деец на Българските акционни комитети в Македония.[1]

Филип Каваев
български фолклорист
Роден
Починал
1974 г. (70 г.)

Образование Скопски университет
Научна дейност
Област Етнография

БиографияРедактиране

Роден е в 1904 година в Струга, тогава в Османската империя в големия род Каваеви. Внук е на поп Йосиф Каваев.[2] Основно образование завършва в Струга, средно в Охрид, а в 1924 година завършва Призренската семинария. От 1924 година до 1941 година учителства в много села в Стружка, Дебърска и Прилепска околия.[3]

Филип Каваев публикува в различни вестници и списания. В 1936 година за разказа си „Прост рибар“ печели първа награда, а в 1938 година на анонимен конкурс втора награда за проза.[4] Член-съдружник е на скопското антисръбско списание „Луч“, на което редовно сътрудничи с разкази на македонски говор с патриотично съдържание.[5] В разказите си Каваев се подписва като Каваяц, за да не бъде Каваевич и използва сръбски език само за уводната част, след което дава дума на героите си, които говорят на прост стружки говор, като разказват за Охридската архиепископия, възрожденските борби в Македония, в които загинали двамата стружки Братя Миладинови и така нататък.[6]

След разгрома на Югославия от Германия, на 21 април 1941 година Каваев става секретар на Българския акционен комитет в Струга.[7][8] При българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) Каваев е назначен за български учител в Струга.[3] В 1943 година поставя на сцената на Битолския народен театър драма, свързана с борбите на ВМОРО и гибелта на Георги Сугарев.[4] Коста Църнушанов пише:

Филип Каваев после стана учител в Битоля, понеже Струга беше отстъпена на италианците, и се прояви като много добър българин. Пишеше патриотични пиеси и ги изпълняваше с учениците си от началния курс.[9]

След войната Каваев остава в Комунистическа Югославия. Работи като гимназиален учител по македонски език в гимназията „Никола Карев“ в Битоля.[3][10] Превежда заедно с Климент Малевски на македонски литературен език житието на Климент Охридски.[11] В 1957 година завършва Философския факултет на Скопския университет. Пенсионира се в 1958 година.[3]

Каваев събира народни умотворения от Битоля и Битолско. Един от първите членове на Сдружението на фолклористите на Македония и един от основателите на Научното дружество в Битоля в 1960 година.[12] Пише много статии за македонския фолклор и особено за народната поезия. Оставя богат архив с непубликувани материали.[3] Пише в „Македонски язик“ по етимологични и словообразувателни проблеми. Изследва и гораните и диалекта им.[4]

В 1961 година е награден с наградата „4-ти ноември“. Същата година е отличен и с Орден за труд със сребърен венец.[4]

Каваев умира в 1974 година в Битоля.[4]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо от Кавая
 
Стойка
 
Христо Миладинов
(1783 — 1830)
 
Султана Миладиновa
(около 1785 — 1860)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Каваев
 
Йосиф Каваев
(около 1840 — след 1901)
 
Деспина Каваева
 
Миладинови
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Каваев
(1858 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Каваев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Каваев
 
Яким Каваев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена Каваева
 
Асен Каваев
(1895 — 1967)
 
Райна Каваева
 
Лазар Каваев
 
Славка Каваева
 
Георги Каваев
 
Филип Каваев
(1904 — 1974)
 
Коста Каваев
 
Никола Каваев
 
Владимир Каваев
(1880 — 1931)
 
Елена Каваева
(1893 — 1983)
 


БиблиографияРедактиране

  • „Народни пословици и гатанки от Струга и Стружко“, 1961 (4450 пословици и 567 гатанки);[4]
  • „Свети Климент Охридски, 916-1966“, Скопие, 1966. (превод от гръцки на житието на Климент Охридски);
  • Каваев, Филип. Битола, бабам Битола: Народни песни. Битола, Битолски весник, 1969. (204 песни за Битоля);[4]
  • „Смилево славно во оган гори“, 1972.[4]

БележкиРедактиране

  1. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 656. (на македонска литературна норма)
  2. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 133.
  3. а б в г д Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола.. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 81.
  4. а б в г д е ж з Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола.. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 82.
  5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 152.
  6. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 154.
  7. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г.. София, Македонска научен институт, 1995. с. 106.
  8. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 487.
  9. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 488.
  10. Современост: литература, уметност, општествени прашаниja, том 21, Кочо Рацин, 1971, стр. 499.
  11. Милев, Александър. Гръцките жития на Климент Охридски. София, Издателство на Българската академия на науките, 1966. с. 21.
  12. Историјат. // Македонско научно друштво. Посетен на 19 февруари 2013 г..