Отваря главното меню

Йоханес Бласковиц

немски генерал

Йоханес Албрехт Бласковиц (на немски: Johannes Blaskowitz) (1883 – 1948) е германски офицер, служил през Първата и Втората световна война, генерал-полковник и кавалер на орден Рицарски кръст с дъбови листа и мечове.

Йоханес Албрехт Бласковиц
немски генерал
Bundesarchiv Bild 183-S73086, Johannes Blaskowitz.jpg

Звание Генерал-полковник
Години на служба 1901 – 1918; 1920; – 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1922–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Командвания 8-ма армия
9-та армия
1-ва армия
Група армии „Г“
Група армии „Х“
Битки/войни

Първа световна война
Втора световна война

Награди Германски кръст
Рицарски кръст с дъбови
листа и мечове

Роден
Починал
Родства Баща: Херман Бласковиц
(протестантски пастор)
Йоханес Албрехт Бласковиц в Общомедия

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Йоханес Бласковиц е роден на 10 юли 1883 г. в Патерсвалд, Вехлау (днешна Калининградска област) в семейството на лутеранския пастор Херман Бласковиц. От 1894 г. се присъединява към Кошалинското кадетско училище, а малко след това е приет в училище в Лихтерфелд, Берлин. През 1901 г. стартира военната си кариера като офицерски кандидат, от 18-ти пехотен полк „Фон Гролман“, разположен в Острода, Източна Прусия.

Първа световна войнаРедактиране

По време на войната служи на Източния и Западния фронт, както и в Генералния щаб на армията. Малко преди края ѝ е издигнат до пехотен командир и награден с Железен кръст II-ра и I-ва степен, Ордена на „Хоенцолерните“ – с мечове, и Значка за раняване.

Между световните войниРедактиране

Службата му през Първата световна война, му осигурява значително място в следвоенния Райхсвер по време на Ваймарското управление. След като нацистите поемат властта по-късно, отношението му към насилието и властта им става безразлично, като смята, че въоръжените сили трябва да бъдат „политическо-неутрални“.

От 1939 г. командва германските части във вече окупираните Австрия и Чехословакия, за което е повишен в чин генерал от пехотата и назначен за командир на 8-ма армия – точно преди избухването на Втората световна война.

Втора световна войнаРедактиране

В стартовата фаза на Полската кампания, неговата армия воюва в Битката за Бзура, за което на 20 октомври 1939 г. е награден с Рицарски кръст (Ritterkreuz Des Eisernen Kreuzes), повишен до звание генерал-полковник и зачислен към главното командване на източния фронт.

Като военен от старата школа, Бласковиц често следи контрола на хората под негово командване, отношенията им с цивилното население и остава възмутен от зверствата, извършвани от СС и айнзацгрупите срещу евреите. Между ноември 1939 и февруари 1940 г. дори пише няколко доклада до Върховното командване, в които описва подробно жестокостите на СС в Полша и тяхното нагло отношение, въздействащо върху войниците на Вермахта. Въпреки това, неговите протести не водят до осъждане на подобни поведения, а само му печелят вражда с лидерите на СС Ханс Франк, Райнхард Хайдрих, Хайнрих Химлер и дори от Адолф Хитлер, а началникът на щаба Алфред Йодл ги определя като наивни и „ненужни“.

През май 1940 г. е командир на 9-та армия, с която взима участие в сраженията по френската граница. След това е зачислен към резерва на армията, а от октомври същата година поема командването на 1-ва армия, разположена в Северна Франция. На 18 ноември главнокомандващият армията фон Браухич изпраща първия мемоариум, адресиран до Хитлер, с който започва и тирадата на Бласковиц, денонсирана за загриженоста на справедливия процес като „детински“ и показващ презрението си към „Спасението на армията“. В резултат на това се озовава в черния списък на Хитлер[1], за което е освободен от командния си пост, на 29 май 1940 г.

4 г. по-късно е привикан отново в армията, като поема командването на група армии „Г“, с която се сражава в Елзас, Франция. През октомври същата година е награден с Дъбовите листа (№ 640) към Рицарския кръст. С идването на арпил 1945 г. е назначен за главнокомандващ на войските в Нидерландия, където си извоюва отличието Мечове (№ 146) към Рицарския кръст с дъбовите листа.

На 5 май е взет в плен от съюзническите сили.

Нюрнбергски процеси и смъртРедактиране

Обвинен е от Нюренбергския процес във военни престъпления, но се самоубива в затвора през 1948 г.

Военни отличияРедактиране

 
2 октомври 1939 г.
Фелдмаршал Рундщет и генерал Бласковиц на Варшавския парад
  • Железен кръст (1914)
    • II-ра степен (2 март 1914)
    • I-ва степен (2 март 1915)
  • „Орден Церигенски лъв“ III-ра степен с мечове (Баден, 1915)
  • Австро-унгарски „Орден за военни заслуги“ – III-та степен с военна декорация (10 февруари 1916)
  • Баварски „Орден за военни заслуги“ IV-ра степен с мечове (15 май 1916)
  • Кръст на „Фридрих-Аугуст“ на княжество Олденбург II-ра степен (26 май 1916)
  • Кръст на „Фридрих-Аугуст“ на княжество Олденбург I-ра степен (26 май 1916)
  • „Орден за военни заслуги“ на „Вилхелм фон Брауншвайг“ II-ра степен (4 юни 1916)
  • Турска Галиполска звезда на Османската империя (11 юни 1917)
  • „Орден на Хоенцолерните“ с Рицарски кръст и мечове (Прусия, 1 септември 1917)
  • Кръст на честта (10 ноември 1934)
  • Споменателен медал от 1 октомври 1938
  • Закопчалка към Железния кръст
    • II-ра степен (11 септември 1939)
    • I-ва степен (11 септември 1939)
  • Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти
    • Носител на Рицарски кръст (№ 1) на 30 септември 1939 г.
    • Носител на Дъбови листа (№ 640) на 29 октомври 1944 г.
    • Носител на Мечове (№ 146) на 25 април 1945 г.
  • Упоменат в ежедневния доклад на „Вермахтберихт“ (27 септември 1939)

Източник на ВермахтберихтРедактиране

Дата Оригинален текст на немски език Превод на български
27 септември 1939 Der Oberbefehlshaber des Heeres hat den General Blaskowitz beauftragt, die Übergabeverhandlungen zu führen.[2]

Главнокомандващия армията инструктира генерал Бласковиц да води преговорите по капитулацията.

ИзточнициРедактиране

  1. Martin Kitchen. The Cambridge Illustrated History of Germany: Cambridge University Press 1996 ISBN 0-521-45341-0
  2. Die Wehrmachtberichte 1939 – 1945 Band 1, p. 40.

ЛитератураРедактиране

  • Richard Giziowski. The Enigma of General Blaskowitz. – New York, NY: Hippocrene Books Inc., 1996. – 532 p. – ISBN 0-781-80503-1
  • Gerd F. Heuer. Die Generalobersten des Heeres, Inhaber Höchster Kommandostellen 1933 – 1945. – 2. – Rastatt: Pabel-Moewig Verlag GmbH, 1997. – 224 p. – (Dokumentationen zur Geschichte der Kriege). – ISBN 3-811-81408-7

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бласковиц, Йоханнес“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
Военен пост
Предшественик
8-ма армия
(1 септември 1939 – 20 октомври 1939)
Приемник
Gen. der Infanterie
Ото Вьолер
Предшественик
9-та армия
(15 май 1940 – 29 май 1940)
Приемник
Gen. der Infanterie Адолф Щраус
Предшественик
Feldmarschall
Ервин фон Вицлебен
1-ва армия
(24 октомври 1940 – 2 май 1944)
Приемник
Gen. der Panzertruppen
Йоахим Лемелсен
Предшественик
Група армии „Г“
(8 май 1944 – 20 септември 1944)
Приемник
Gen. der Panzertruppen
Херман Балк
Предшественик
Gen. der Panzertruppen
Херман Балк
Група армии „Г“
(24 декември 1944 – 29 януари 1945)
Приемник
Gen. oberst
Паул Хаусер
Предшественик
Gen. oberst
Курт Щудент
Група армии „Х“
(30 януари 1945 – 15 април 1945)
Приемник
Feldmarschall
Ернст Буш