9-а армия (Вермахт)
9-а армия (на немски: 9. Armee) е полева армия, воюваща през Втората световна война. Сформирана е на 15 май 1940 г. под командването на генерал-полковник Йоханес Бласковитц.
9-а армия | |
9. Armee | |
Информация | |
---|---|
Активна | 15 май 1940 – 8 май 1945 г. |
Държава | Нацистка Германия |
Клон | Сухопътни войски |
Тип | общовойскова |
Гарнизон/щаб | Група армии „Център“ |
Битки/войни | Първа световна война
Втора световна война - 1942/1943 г. - 1944 г. |
Командири | |
Изтъкнати командири | Фелдмаршал – Валтер Модел |
1940 г.
редактиранеПървото си участие армията прави при линията „Зигфрид“, a по-късно и в Битката за Франция. След Френската кампания тя остава като стратегически резерв, пригодена за кратки сражения.
1941 г.
редактиранеДо края на 1941 г. 9-а армия заедно с Група армии „Център“ са в пълна готовност за инвазията в Съветския съюз. В началната фаза на Операция Барбароса тя оформя южния фланг от масивното обкръжаване на съветските войници, разположени в Бялисток, с подкрепящата ги 4-та армия, оформяща северния фланг. Тя продължавай усърдно и дълбоко да напредва притискайки руснаците в близост до Смоленск. Въпреки успеха ѝ в обкръжаването на съветските войски, заради голямото разстояние, което 9-а армия трябва до покрие, много от съветските войници успяват да избягат. Въпреки това фюрерът забелязва, че само с 2 армии не може да нанесе силен удар, затова внезапно променя стратегията си и изпраща част от танковите войски на Група армии „Център“ за северната и южната част на фронта, където е заплануван и ударът, който ще нанесе сериозни икономически щети на Съветския съюз. 9-а армия остава неподвижна до октомври 1941 г., когато Хитлер решава да стартира дългоочакваната си атака срещу Москва.
1942 г.
редактиранеОт 1942 г. армията остава в защитни позиции на около 200 мили извън Москва, когато германците решават да концентрират офанзивата си в южната половина на Русия. В течение на това, СССР започва своята голяма офанзива наричана „Операция Марс“ срещу Група армии „Център“, но въпреки това добре окопаната група армии „Център“ успява със значителни и тежки загуби да отблъсне офанзивата.
1943 г.
редактиранеС началото на 1943 г. германците отново се опитват да си върнат набраната инерция на Източния фронт, като започват масовото затваряне на фланговете при Курск, където 1/6 от Червената армия е заела позиции за отбраната. Битките се водят от германската 9-а армия, 2-ра и 4-та танкови армии, атакуващи от север, както и армии отряд „Кемпф“, сражаваща се на юг. Руснаците смятат, че най-тежкият удар ще бъде направен от север и по тази причина засилват значително сектора срещу 9-а армия. До юли на същата година 9-а армия става най-голямата армия, изпращана някога в бой от германците, която превъзхожда по числен състав дори и известната 6-а армия с 335 000 войници и 600 танка. Въпреки това при напредването от север тя не успява да пробие силно укрепената железопътна гара Понири, което е щяло да донесе бързо напредване до Курск, и след тежките си загуби е изтласкана от съветската офанзива на запад.
1944 г.
редактиранеПрез първата половина на 1944 г. армията намалява числено, затова получава необходимите запаси, спуснати с парашути, с което да продължи защитата на областта при Бобруйск. С идването на лятото обаче руснаците стартират Операция Багратион, чиято обща цел е пълното унищожаване на Група армии „Център“. Самата 9-а армия, която е част от щаба на групата армии претърпява големи загуби, като почти 80 хил. души загиват, а други 65 хил. са взети в плен. Близо 40% от нея е унищожена, но с идването на есента и зимата е възстановена от Италианските части, след което взима участие в отбраната на Варшава.
1945 г.
редактиранеОт 12 януари 1945 г. СССР започва дълго очакването си нахлуване в Германия, с което 9-а армия е принудена да се изтегли в по-задни позиции, докато е разположена на запад до река Одер. Три от формаците на армията са натоварени със задачата да защитават Зееловското възвишения (Seelow Heights), което е последният защитим регион преди Берлин. В северната част на града е разположен ЦИ армейски корпус, в центъра генерал от артилерията Хелмут Вайдлинг, командващ 6-и танков корпус, а от юг във височините пред германската столица е разположен 11-и СС танков корпус. Освен тези части на юг от Франкфурт (защитаван от Франкфурт Гарисън) воюва 5-и СС планински корпус.[1]
До края на януари същата година армията е почти разбита, като намалява със 100 хил. войници, 800 танка и оръдия при атаките на руснаците, които наброяват 1 млн. войници, 10 хил. танка и оръдия. Оцелелите от 9-а армия, които не са убити или са се предали на руснаците по време на пробива, успяват да пресекат река Елба, но по-късно се предават на американците.
Части на подчинение
редактиранеДата | Армии |
---|---|
1941 г. | |
Юни | 3-та танкова група, 2-ри, 5-и, 6-и и 8-и армейски корпус |
1941 г. | |
Декември | 6-и, 23-ти и 27-и армейски корпус |
1943 г. | |
Юли | 41-ви танков корпус: 18-а танкова дивизия, 86-а и 292-ра пехотна дивизия 46-и танков корпус: 7-а, 31-ва, 102-ра и 258-а пехотна дивизия 47-и танков корпус: 2-ра, 9-а и 20-а танкова дивизия, 6-а пехотна дивизия 20-и армейски корпус:45-а, 72-ра, 137-а и 251-ва пехотна дивизия 23-ти армейски корпус: 216-а и 383-та пехотна дивизия |
Октомври | 41-ви танков корпус, 23-ти и 55-и армейски корпус |
1944 г. | |
Юни | 41-ви танков корпус, 35-и и 55-и армейски корпус |
1945 г. | |
Март | 5-и СС планински корпус: 32-ра СС гренадирска дивизия 11-и армейски корпус: 25-а танкова-гренадирска дивизия и 712-а пехотна дивизия 101-ви армейски корпус: пехотна дивизия „Берлин“ и „Дьобериц“ |
Командири
редактиране- Генерал-полковник Йоханес Бласковитц (15 май 1940 – 29 май 1940 г.)
- Генерал-полковник Адолф Щраус (30 май 1940 – 14 януари 1942 г.)
- Фелдмаршал Валтер Модел (15 януари 1942 – 3 ноември 1943 г.)
- Генерал-полковник Йозев Харп (4 ноември 1943 – 19 май 1944 г.)
- Генерал от пехотата Ханс Йордан (20 май 1944 – 26- юни 1944 г.)
- Генерал от танковите войски Николаус фон Форман (27 юни 1944 г – 31 август 1944)
- Генерал от танковите войски Смило фон Лютвиц (1 септември 1944 – 19 януари 1945 г.)
- Генерал от пехотата Теодор Бусе (20 януари 1945 – 2 май 1945 г.)
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- Цитати
- ↑ Beevor 2002, с. 255.
- Библиография
- Antony, Beevor. Berlin: The Downfall 1945. London, Penguin Books, 2002. ISBN 0-670-88695-5. (на английски)