Йоханес Майер

немски генерал

Йоханес Майер[Notes 1] (на немски: Alfons König) (1893 – 1963) е немски офицер, участник в Първата и Втората световна война, генерал от пехотата и кавалер на Рицарски кръст с дъбови листа и мечове.

Йоханес Майер
немски генерал
ЗваниеГенерал от пехотата
Години на служба1914 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Командвания329-а пехотна дивизия
II. армейски корпус
Битки/войниПърва световна война
Втората световна война

- 1939 г.

- 1940 г.

НаградиЖелезен кръст
Рицарски кръст с дъбови листа
и мечове
ОбразованиеТехнически университет – Берлин
Грайфсвалдски университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
7 август 1963 г. (69 г.)
Бобруйска котел, СССР
Друга дейностИнженер

Ранни години и Първа световна война редактиране

Роден на 6 септември 1893 в Мюнхен, Германска империя Майер доброволно постъпва в армията (с цел прекратяването на свещенското му обучение) като част от пехотен полк в самото начало на Първата световна война.

От ноември 1915 г. е възпроизведен в чин лейтенант, притежател на Железен кръст II и I степен от 1916 г., а малко преди края на войната получава званието старши лейтенант.

Между двете световни войни редактиране

След края на войната остава във военната служба на Райхсвера, като през 1928 г. е повишен в звание капитан, след което се записва да учи в университета, където получава докторска степен икономист-инженер. От 1932 г. отново във военната служба.

Преди старта на Втората световна война е командир на пехотен батальон, от където си извоювал званието подполковник.

Втора световна война редактиране

От февруари 1940 г. командва полк от 290-а пехотна дивизия, с който участва във Френската кампания, където получава закопчалка към Железния кръст II и I степен. От октомври е повишен в звание полковник.

Година по-късно на 22 юни участва в Германо-съветската война, сраженията в района на Себеж, откъдето е награден с Рицарски кръст.

През март 1942 г. е назначен за командир на 329-а пехотна дивизия, с която взима участие в сраженията при Стара Русия, а след това и в Демянския котел. От април обаче получава званието генерал-майор, а година след това е повишен в звание генерал-лейтенант. На същия месец като генерал-лейтенант Майер дори получава приставката Дъбови лист към Рицарския кръст. От юли бива ранен, а през август е награден и с Мечовете (№ 89) към Рицарския кръст и дъбовите листа.

От януари 1945 г. поема командването на 2-ри армейски корпус, с който води битки при Курландския котел, където си извоюва званието генерал от пехотата (последно повишение), но поради здравословни причини е евакуиран в Германия, зачислен към резерва на фюрера.

Военни отличия редактиране

Източник на Вермахтберихт редактиране

Дата Оригинален текст на Немски език Директен Български превод
16 март 1944 In Kämpfen nordwestlich Newel hat sich die rheinisch-westfälische 329. Infanteriedivision unter Führung des Generalleutnants Mayer besonders ausgezeichnet.[2] В Рейнска-Вестфалия 329-а пехотна дивизия под ръководството на генерал-лейтенант Майер се отличава в сражение северозападно от Нюъл.
18 юли 1944 Bei den Kämpfen an der Ostfront haben sich im Süden die fränkisch-sudentendeutsche 88. Infanterie-Division unter Führung von Generalmajor v. Rittberg und im Norden die rheinisch-westfälische 329. Infanterie-Division unter Führung des Generalleutnants Mayer durch besondere Härte und Zähigkeit wiederholt ausgezeichnet.[3] Във Френските Судети германската 88-а пехотна дивизия под командването на генерал-майор фон Ритберг, в северния сектор на Източния фронт, както и В Рейнска-Фестфалия 329-а пехотна дивизия под командването на генерал-майор Майер, в южния сектор се отличават с показваща издръжливост и суровост в отбраната.

Бележки редактиране

  1. В Немския език Докторска и Икономиска степен се изписват съкратено като Dr. rer. pol. („Доктор по политически въпроси“), а Докторска степен по Инженерство се изписва съкратено като Dr.-Ing. ("Доктор-Инженер)

Източници редактиране

Цитати
  1. а б в Scherzer 2007, p. 532.
  2. Die Wehrmachtberichte 1939-1945 Band 3, p. 58.
  3. Die Wehrmachtberichte 1939-1945 Band 3, p. 167.
Библиография
  • Berger, Florian (1999). Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Selbstverlag Florian Berger. ISBN 3-9501307-0-5.
  • Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5.
  • Scherzer, Veit (2007). Ritterkreuzträger 1939 – 1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives (in German). Jena, Germany: Scherzers Miltaer-Verlag. ISBN 978-3-938845-17-2.
  • Die Wehrmachtberichte 1939 – 1945 Band 3, 1. Januar 1944 bis 9. Mai 1945 (in German). München: Deutscher Taschenbuch Verlag GmbH & Co. KG, 1985. ISBN 3-423-05944-3.

Външни препратки редактиране

Полковник
Бруно Хиплер
Главнокомандващ 329-а пехотна дивизия
(22 март 1942 – 9 август 1943)
Генерал-лейтенант
Паул Винтер
Генерал-лейтенант
Паул Винтер
Главнокомандващ 329-а пехотна дивизия
(септември 1943 – 16 юли 1944)
Генерал-майор от резерва
Вернер Шулце
Генерал от пехотата
Херман Феорч
Главнокомандващ X. Армейски корпус
(21 декември 1944 – 27 декември 1944)
Генерал от артилерията
Зигфрид Томашки
Генерал от пехотата
Вилхелм Хасе
Главнокомандващ II. армейски корпус
(15 януари 1945 – 1 април 1945)
Генерал-лейтенант
Алфред Гаузе
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Майер, Йоханнес“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​