Йохан VII (Насау-Зиген)

Йохан VII фон Насау-Зиген, също Йохан Средни, (на немски: Johann VII. Graf zu Nassau-Siegen, Johann der Mittlere; * 7 юни 1561 в Диленбург; † 27 септември 1623 в Зиген) е граф на Насау-Зиген от 1609 до 1623 г.

Йохан VII фон Насау-Зиген
граф на Насау-Зиген
Йохан VII фон Насау-Зиген
Управление	от 1609 до 1623 г.
Лични данни
Роден	7 юни 1561 г. Диленбург
Починал	27 септември 1623 г. Зиген
Семейство
Баща	Йохан VI граф на Насау-Диленбург
Майка	Елизабет фон Лойхтенберг
Бракове	Магдалена фон Валдек Марагрета фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Пльон
Потомци	Йохан Ернст, Йохан VIII, Елизабет, Адолф, Юлиана, Анна Мария, Йохан Албрехт, Вилхелм, Анна Йохана, Фридрих Лудвиг, Магдалена, Йохан Фридрих, Йохан Мориц, Георг Фридрих, Вилхелм Ото, Луиза Кристина, София Маргарета, Хайнрих, Мария Юлиана, Амалия, Бернхард, Кристиан, Катарина, Йохан Ернст II, Елизабет Юлиана
Йохан VII фон Насау-Зиген в Общомедия

Йохан VII фон Насау-Зиген

Той е вторият син на Йохан VI граф на Насау-Диленбург (1536 – 1606) и Елизабет фон Лойхтенберг (1536/37 – 1579), дъщеря на ландграф Георг III фон Лойхтенберг и принцеса Барбара фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах.

Той е определен за военна кариера. Следва в университета в Хайделберг. С баща си въвежда реформа на войската. В Зиген той основа през 1616 г. военно училище в горния дворец, вероятно най-старата Военна академия на света.

Йохан VII се жени на 9 декември 1581 г. в дворец Диленбург за графиня Магдалена фон Валдек (1558 – 1599), вдовица на граф Филип Лудвиг I фон Ханау-Мюнценберг (1553 – 1580), дъщеря на граф Филип IV фон Валдек-Вилдунген(1493 – 1574) и третата му съпруга му Юта фон Изенбург-Гренцау († 1564).

След смъртта на първата му съпруга Йохан се жени на 27 август 1603 г. за принцеса Марагрета фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Пльон (1583 – 1658), дъщеря на Йохан Млади фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург, третият син на крал Кристиан III от Дания. Тя е племенница на датския крал.

През 1606 г., при подялбата на бащината собственост, му е обещано частичното графство Насау-Зиген с резиденцията в град Зиген.

През 1607 г. той определя за свой наследник син си Йохан VIII (Йохан Млади), който го последва през 1623 г.

Деца

Йохан VII има с Магдалена фон Валдек (* 1558; † 1599) децата:

• Йохан Ернст (* 21 октомври 1582; † 17 септември 1617 в Удине), венециански генерал във войната във Фриули
• Йохан VIII (* 1583; † 1638), Млади
• Елизабет (* 1584; † 1661), ∞ граф Христиан фон Валдек
• Адолф (* 1586; † 1608)
• Юлиана (* 1587; † 1643), ∞ Мориц фон Хесен-Касел
• Анна Мария (* 1589; † 1620), ∞ граф Йохан Адолф фон Даун-Фалкенщайн (* 1582; † 1623)
• Йохан Албрехт (* 1590; † 1593)
• Вилхелм (* 13 август 1592; † 18 юли 1642), ∞ Христина цу Ербах (* 1596; † 1646)
• Анна Йохана (* 1594; † 1636), ∞ Йохан Волферт ван Бредероде (* 1599; † 1655)
• Фридрих Лудвиг (* 1595; † 1600)
• Магдалена (* 8 август 1596; † 19 декември 1661), ∞ I) август 1631 за фрайхер Бернхард Мориц фон Оейнхаузен (* 1602; † 1632), ∞ II) 25 август 1642 за Филип Вилхелм фон Инхаузен и Книпхаузен (* 1591; † 1652)
• Йохан Фридрих (1597)

С Марагрета фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Пльон (* 1583; † 1638) той има децата:

• Йохан Мориц (* 1604; † 1679), нар. Бразилеца, нидерландски фелдмаршал
• Георг Фридрих (* 1606; † 1674)
• Вилхелм Ото (* 23 юни 1607; † 14 август 1641), пада убит във Волфенбютел
• Луиза Кристина (1608 – 1685), ∞ барон Филипе Франсоа du Houx de Watteville (* 1605; † 1636)
• София Маргарета (1610 – 1665), ∞ граф Георг Ернст фон Лимбург-Щирум (* 1593; † 1661)
• Хайнрих (* 1611; † 1652)
• Мария Юлиана (1612 – 1665), ∞ херцог Франц Хайнрих фон Саксония-Лауенбург (* 1604; † 1658)
• Амалия (1613 – 1669), ∞ I) 28 април 1636 в Щетин, Херман фон Врангел (29 юни 1587; † 11 декември 1643), ∞ II) 3 април 1649 в Стокхолм, Кристиан Август фон Зулцбах (* 26 юли 1622; † 23 април 1708)
• Бернхард (* 1614; † 1617)
• Кристиан (* 16 юли 1616; † 11 април 1644), пада убит в Дюрен, ∞ Анна Барбара Квад фон Ландскрон
• Катарина (* 1617; † 1645)
• Йохан Ернст II (* 1618; † 1639)
• Елизабет Юлиана (* 1620; † 1665), ∞ граф Бернхард фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (* 1622; † 1675)

Литература

• Adriaan W. E. Dek: Graf Johann der Mittlere von Nassau-Siegen und seine 25 Kinder. Eigenverlag, Rijswijk 1962.
• Pierre Even: Dynastie Luxemburg-Nassau. Von den Grafen zu Nassau zu den Großherzögen von Luxemburg. Eine neunhundertjährige Herrschergeschichte in einhundert Biographien. Schortgen, Luxemburg 2000, ISBN 2-87953-600-6, S. 120 – 122.
• Pierre Even: Das Haus Oranien-Nassau. Bis zu den Königen der Niederlande (= Deutsche Fürstenhäuser. H. 30). Börde-Verlag, Werl 2009, ISBN 978-3-9811993-6-9, S. 22.
• Werner Hahlweg: Die Heeresreform der Oranier. Das Kriegsbuch des Grafen Johann von Nassau-Siegen, Historischen Kommission für Nassau. Wiesbaden 1973.
• Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/3, Tafel 282.
• Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafel 116.