Вижте пояснителната страница за други значения на Кавакли.

Каваклия или Кавакли (на гръцки: Λευκώνας, Левконас, катаревуса Λευκών, Левкон, до 1928 Καβακλή, Кавакли[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес) с 2136 жители (2001).

Каваклия
Λευκώνας
— село —
Гърция
41.0983° с. ш. 23.4961° и. д.
Каваклия
Централна Македония
41.0983° с. ш. 23.4961° и. д.
Каваклия
Сярско
41.0983° с. ш. 23.4961° и. д.
Каваклия
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областСярско поле
Надм. височина84 m
Население2221 души (2021 г.)
Пощенски код625 00
Телефонен код2321

География

редактиране

Селото се намира в Сярското поле на 5 километра северозападно от демовия център град Сяр (Серес).

Етимология

редактиране

Името е от турското kavak, топола, като формата Каваклия е обългарена.[2]

В Османската империя

редактиране

В XIX век Каваклия е чисто българско село в Сярската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Кавакли (Kavakli) има 27 домакинства и 80 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Кавакли, чифлик на х. Зеки бея, както и Вишен. Кавакли е най-плодородното село по цяло поле; пространна земя за оран, градини, ливади, кошари за овци. Намира се на З от града 1/2 час. 50 къщи, български.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кавакли има 270 жители българи християни.[5]

Всички християни от Каваклия са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кавакли (Kavakli) живеят 328 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 14 ученици.[6]

В 1908 - 1912 година е построен гробищният храм в Долно Каваклия „Успение Богородично“.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1928 година името на селото е променено на Левкон. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Кавакли е смесено местно-бежанско село със 198 бежански семейства със 755 души.[8]

Църквата „Свети Георги“ в Горно Каваклия е от първата половина на XX век.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Каваклия на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Хаджика[10] Χατζίκα Хадзедейка Χατζεδαίϊκα[11] местност на ЮЗ от Каваклия[10]
Полянка[10] Παλιάγκα Гемато Γεμάτο[11] възвишение в Шарлия на СЗ от Каваклия (127 m)[10]
Долно Престо[10] Κάτω Πρέστο Палами Παλάμη[11] възвишение в Шарлия на С от Каваклия[10] (244 m)[12]
Кавакли[10] Καβακλή Левки Корифи Λευκή Κορυφή[11] възвишение в Шарлия на СИ от Каваклия (324,9 m)[10]
Рахово[10] Ράχοβο Рахи Висанис Ράχη Βήσανης[11] местност в Шарлия на ССИ от Каваклия[10]
Кизил Яр[10] Κιζίλ Γιάρ Ериторема Έρυθρόρεμα[11] река в Шарлия на СИ от Каваклия[10]
Кючук Али[10] Κουτσούκ Άλή Мега рема Μέγα Ρέμα[11] реката от Шарлия, която преминава през Каваклия[10]

До 2011 година Каваклия е център на самостоятелен едноименен дем в ном Сяр.

Личности

редактиране
Родени в Каваклия
  •   Сакис Анастасиадис (р. 1961), гръцки футболист и треньор
  •   Христос Арходидис (1938 – 2019), гръцки футболист и треньор
  •   Атанас Малев (Атанасиос Малиос), гръцки четник на гръцка андартска чета в Македония[13]
  •   Стефанос Фотиадис, гръцки политик
Свързани с Каваклия
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 129.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116 – 117.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 842.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  7. Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 септември 2019.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 1 ноември 2018.
  10. а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
  12. Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  13. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 145. (на гръцки)