Каваклия (дем Сяр)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кавакли.
Каваклия или Кавакли (на гръцки: Λευκώνας, Левконас, катаревуса Λευκών, Левкон, до 1928 Καβακλή, Кавакли[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес) с 2136 жители (2001).
| Каваклия Λευκώνας | |
| — село — | |
  Каваклия  Каваклия  Каваклия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 84 m |
| Население | 2221 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 625 00 |
| Телефонен код | 2321 |
География
редактиранеСелото се намира в Сярското поле на 5 километра северозападно от демовия център град Сяр (Серес).
История
редактиранеЕтимология
редактиранеИмето е от турското kavak, топола, като формата Каваклия е обългарена.[2]
В Османската империя
редактиранеВ XIX век Каваклия е чисто българско село в Сярската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Кавакли (Kavakli) има 27 домакинства и 80 жители българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Кавакли, чифлик на х. Зеки бея, както и Вишен. Кавакли е най-плодородното село по цяло поле; пространна земя за оран, градини, ливади, кошари за овци. Намира се на З от града 1/2 час. 50 къщи, български.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кавакли има 270 жители българи християни.[5]
Всички християни от Каваклия са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кавакли (Kavakli) живеят 328 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 14 ученици.[6]
В 1908 - 1912 година е построен гробищният храм в Долно Каваклия „Успение Богородично“.[7]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1928 година името на селото е променено на Левкон. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Кавакли е смесено местно-бежанско село със 198 бежански семейства със 755 души.[8]
Църквата „Свети Георги“ в Горно Каваклия е от първата половина на XX век.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Хаджика[10] | Χατζίκα | Хадзедейка | Χατζεδαίϊκα[11] | местност на ЮЗ от Каваклия[10] |
| Полянка[10] | Παλιάγκα | Гемато | Γεμάτο[11] | възвишение в Шарлия на СЗ от Каваклия (127 m)[10] |
| Долно Престо[10] | Κάτω Πρέστο | Палами | Παλάμη[11] | възвишение в Шарлия на С от Каваклия[10] (244 m)[12] |
| Кавакли[10] | Καβακλή | Левки Корифи | Λευκή Κορυφή[11] | възвишение в Шарлия на СИ от Каваклия (324,9 m)[10] |
| Рахово[10] | Ράχοβο | Рахи Висанис | Ράχη Βήσανης[11] | местност в Шарлия на ССИ от Каваклия[10] |
| Кизил Яр[10] | Κιζίλ Γιάρ | Ериторема | Έρυθρόρεμα[11] | река в Шарлия на СИ от Каваклия[10] |
| Кючук Али[10] | Κουτσούκ Άλή | Мега рема | Μέγα Ρέμα[11] | реката от Шарлия, която преминава през Каваклия[10] |
До 2011 година Каваклия е център на самостоятелен едноименен дем в ном Сяр.
Личности
редактиране- Родени в Каваклия
Сакис Анастасиадис (р. 1961), гръцки футболист и треньор- Христос Арходидис (1938 – 2019), гръцки футболист и треньор
- Атанас Малев (Атанасиос Малиос), гръцки четник на гръцка андартска чета в Македония[13]
- Стефанос Фотиадис, гръцки политик
- Свързани с Каваклия
- Исаак Лавредидис (1911 – 1997), гръцки политик, депутат от Нова демокрация
- Илиас Полатидис (1966 – 2016), гръцки политик, депутат от Народен православен сбор
- Костас Цимикас (р. 1996), гръцки футболист
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 129.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116 – 117.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 842.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 септември 2019.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 1 ноември 2018.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
- ↑ Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2024-12-24 в Wayback Machine.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 145. (на гръцки)