Вихрен (пещера)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вихрен.
Вихрен или Вихренска пропаст е пропастна пещера в Пирин, близо до връх Вихрен, на източния му ръб. Тя е една от най-дълбоките пещери в Пирин и една от най-високо разположените в района между Алпите и Кавказ. Защитен природен обект.[1] В ранните етапи на проучването ѝ се среща под името Каза̀на, а до 1976 година носи името Вихрен I.[2]
Вихрен | |
Местоположение | Пирин |
---|---|
Дълбочина | 202 м |
Дължина | 396 м |
Надм. височина | 2630 м |
Входове | 1 |
Разположена е на 2630 m н.в. Дължината ѝ е 396 m, дълбочината 202 m.[3]
Пещерата е образувана в силно наклонени протерозойски мрамори. Трудна е за проникване. Има 4 отвеса: първият е 45 m, вторият – 35 m, третият – 41 m и последният – 16 m. В началната част има ледени образувания и водопади.[1]
Първите сведения за пещерата са от полски спелеолози. Изследвана е от няколко експедиции. Пещерняци от СПК „Академик“ я проучват и картират до дълбичина -132 m (1976 – 1979), пещерняци от софийския ПК „Хеликлит“ откриват и изследват нови части (1995 – 1996), като по това време тя е най-дълбоката пещера в Пирин (-170 m).[1] Към 2023 година установената ѝ дължина е 394 m, а дълбочината 202 m.[3]
Във „Вихренската пропаст“ са открити ручейникът Micropterna caesareica (Trichoptera) и други видове.[1]
Пещерата е обявена за защитен природен обект с площ 0,3 ha със Заповед 1147 от 19 април 1976 година.[1]
Хижите „Вихрен“ и „Бъндерица“ са изходните точки към пещерата.[2]
Външни препратки
редактиране- Картотека на пещерите - Вихрен, Българска федерация по спелеология
- Вихренската пещера, Пирин, „Ръбъ“, 19.09.2020 г.
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Берон, Петър, Даалиев, Трифон, Жалов, Алексей. Пещери и спелеология в България. София, Българска федерация по спелеология, Национален природонаучен музей при БАН, Фондация КОМ, 2009. ISBN 978-954-8745-15-4. с. 447.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 408.
- ↑ а б Вихрен // caves.speleo-bg.org. Посетен на 10 януари 2024.