Калина Ковачева

Калина Ковачева е българска писателка и поетеса.

Калина Ковачева
Родена9 февруари 1943 г.
Починала10 юли 2010 г. (67 г.)
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Жанрстихотворение
НаградиЗлатен ланец“ (1997)
Славейкова награда (2006)
СъпругВладо Даверов

БиографияРедактиране

Родена е в плевенското село Божурлук. През 1950 г. семейството ѝ се премества в Свищов; където през 1961 г. завършва гимназията „Алеко Константинов“.

На два пъти започва да следва, но прекъсва: през 1961 година в София, в Минно-геоложкия институт, и през 1963 г. в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, Свищов. През 1964 г. става студентка във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Между 1968 и 1978 г. Ковачева работи във в. „Народна младеж“, а след това в списание „Лада“. Прави три пътувания из Хималаите: през 1985, 1987 и 1988 г. При третото пътуване сама изминава над 550 км.

Превежда от руски език „Криптограми на Изтока“ на Елена Рьорих (1995).

БиблиографияРедактиране

  • „Трябва да те има“ (поезия; 1972)
  • „Бюлетин за времето“ (1975)
  • „Лични стихотворения“ (1981, 2004)
  • „Моята Сара“ (документална повест; 1983)
  • „Аз“ (1993)
  • „Да не забравя“ (1995)
  • „Имах приятел просяк. По хималайските пътеки“ (проза; 1995)
  • „Какво за Любовта“ (1999)
  • „Стихотворения“ (2001, 2004)
  • „Докато ме няма“ (поетична антология, 2005).

НаградиРедактиране

През 1997 г. става третият лауреат на конкурса „Златен ланец“, организиран от вестник „Труд“.[1]

През 2006 г. е удостоена със Славейковата награда.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995-2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
  2. Калина Ковачева, „Но какво ли стана с онзи мой живот...“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)

Външни препраткиРедактиране

Интервюта