Калина Ковачева
Калина Ковачева е българска писателка и поетеса.
Калина Ковачева | |
---|---|
Родена | 9 февруари 1943 г. |
Починала | 10 юли 2010 г. |
Националност | ![]() |
Жанр | стихотворение |
Награди | „Златен ланец“ (1997) Славейкова награда (2006) |
Съпруг | Владо Даверов |
БиографияРедактиране
Родена е в плевенското село Божурлук. През 1950 г. семейството ѝ се премества в Свищов; където през 1961 г. завършва гимназията „Алеко Константинов“.
На два пъти започва да следва, но прекъсва: през 1961 година в София, в Минно-геоложкия институт, и през 1963 г. в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, Свищов. През 1964 г. става студентка във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Между 1968 и 1978 г. Ковачева работи във в. „Народна младеж“, а след това в списание „Лада“. Прави три пътувания из Хималаите: през 1985, 1987 и 1988 г. При третото пътуване сама изминава над 550 км.
Превежда от руски език „Криптограми на Изтока“ на Елена Рьорих (1995).
БиблиографияРедактиране
- „Трябва да те има“ (поезия; 1972)
- „Бюлетин за времето“ (1975)
- „Лични стихотворения“ (1981, 2004)
- „Моята Сара“ (документална повест; 1983)
- „Аз“ (1993)
- „Да не забравя“ (1995)
- „Имах приятел просяк. По хималайските пътеки“ (проза; 1995)
- „Какво за Любовта“ (1999)
- „Стихотворения“ (2001, 2004)
- „Докато ме няма“ (поетична антология, 2005).
НаградиРедактиране
През 1997 г. става третият лауреат на конкурса „Златен ланец“, организиран от вестник „Труд“.[1]
През 2006 г. е удостоена със Славейковата награда.[2]
ИзточнициРедактиране
- ↑ „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995-2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
- ↑ Калина Ковачева, „Но какво ли стана с онзи мой живот...“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)
Външни препраткиРедактиране
- От и за Калина Ковачева в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Калина Ковачева в Литернет
- Поезия на Калина Ковачева, списание „Пламък“, брой 1/2, 2002
- Поезия на Калина Ковачева, в-к „Сега“:
- Интервюта
- „Главното е човек да не се мисли за центъра на света“, интервю на Деян Енев, в-к „Сега“, 1 юли 2006