Екатерина Йосифова
българска поетеса
Екатерина Петрова Йосифова е българска поетеса.
| Екатерина Йосифова | |
|---|---|
| българска поетеса | |
 На връчването на наградата „Иван Николов“, 22.12.2010 | |
| Родена | |
| Починала | |
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
| Работила в | учител, журналист, драматург, редактор |
| Награди | Иван Николов (награда) (1999) Христо Г. Данов (2004) Николай Кънчев (2014) |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, поема, приказка |
| Дебютни творби | стихотворения в сп. „Родна реч“ (1957–1958) |
| Награди | „Иван Николов“ (1999, 2010) „Христо Г. Данов“ (2004) „Николай Кънчев“ (2014) „Орфеев венец“ (2017) |
| Семейство | |
| Деца | 2 |
| Екатерина Йосифова в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Родена е на 4 юни 1941 г. в Кюстендил.[1] Учи в родния си град, но завършва средното си образование в София, в 20-о училище „Тодор Минков“. Завършва руска филология в Софийския университет (1964).[1] Работи като учител в Дупница и Кюстендил (1968-1970), журналист в редакцията на в. „Звезда“ (Кюстендил) (1971-1972), драматург в Кюстендилския драматичен театър (1972-1981), завеждащ на отдел „Поезия“ и главен редактор на литературен алманах „Струма“ (1981-1990). Има дъщеря и син.
Нейни стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Турция, Унгария, Франция и др., а в Северна Македония е издадена книгата ѝ „Ништо ново“, 2003, изд. „Штрк“, Скопие.
Признание и наградиРедактиране
Носител е на следните награди:
- Носител на орден „Кирил и Методий“, ІІІ степен (1982);[1]
- Годишни награди за поезия на Съюза на българските писатели за книгите „Къща в полето“ (1983), „Подозрения“ (1993) и „Ненужно поведение“ (1994);[1]
- Награда на Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината за „Малко стихотворения“ (1998);[1]
- Награда „Иван Николов“ за цялостно творчество (1999) и за стихосбирката „Тази змия“ (2010);
- Награда „Христо Г. Данов“ на Министерство на културата за художествена литература („Нагоре Надолу“, 2004);
- Награда „Николай Кънчев“ (2014)[5];
- „Орфеев венец“ (2017)[6][7].
Удостоена със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 2001 г.[8]
В края на януари 2010 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Екатерина Йосифова в българската литература и култура“.[9][10]
БиблиографияРедактиране
ПоезияРедактиране
- „Късо пътуване“, 1969
- „Нощем иде вятър“, 1972
- „Посвещение“, 1978
- „Къща в полето“, 1983
- „Имена“, 1987
- „Подозрения“, 1993
- „Ненужно поведение“, 1994
- „Малко стихотворения“, София: Стигмати, 1998, 62 с.
- „Нищо ново (100 стихотворения)“, Пловдив: Жанет 45, 2001, 128 с.[11]
- „Нагоре-надолу“, София: Факел, 2004, 82 с.
- „Ръце“, Пловдив: Жанет 45, 2006, 71 с.
- „Тази змия“, Пловдив: Жанет 45, 2010, 68 с.
- „Тънка книжка“, Пловдив: Жанет 45, 2014, 39 с.
Книги за децаРедактиране
- „Истинска приказка за Поли“, 1994
- „Легенда за магичния певец“, 2000
ИзточнициРедактиране
- Борис Роканов, Екатерина Йосифова – литературна анкета. Пловдив: Жанет 45, 2001.
- Екатерина Йосифова в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. София: Кралица Маб, 2011. ISBN 978-954-533-111-4.
- Николай Трайков. Разговори с Екатерина Йосифова. Поредица „Очи в очи“. Книга 1. София: Кралица Маб, 2014. ISBN 978-954-533-135-0.
- Биобиблиографски указател на сайта на Регионална библиотека „Емануил Попдимитров", Кюстендил
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г д Мариана Тодорова, „Екатерина Йосифова“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
- ↑ Почина голямата българска поетеса Екатерина Йосифова, Нова телевизия, 13 август 2022 г.
- ↑ Почина поетесата Екатерина Йосифова, БНТ, 13 август 2022 г.
- ↑ Почина поетесата Екатерина Йосифова, БНР, 13 август 2022 г.
- ↑ Петрана Петрова, „Тънка книжка“ на Екатерина Йосифова с наградата за поезия „Николай Кънчев“ за 2014“, azcheta.com, 7 декември 2014 г.
- ↑ „Екатерина Йосифова и Кирил Златков са носителите на „Орфеев венец“ и „Златна четка“ на тазгодишното издание на литературния фестивал „Пловдив чете“, сайт на Министерство на културата, 14 юни 2017 г.
- ↑ „Екатерина Йосифова и Кирил Златков са носителите на „Орфеев венец“ и „Златна четка“ на тазгодишното издание на литературния фестивал „Пловдив чете“ (снимки), сайт на Министерство на културата, 14 юни 2017 г.
- ↑ „Почетни граждани“, сайт на Община Кюстендил.
- ↑ Програма на Националната научна конференция „Екатерина Йосифова в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 19 януари 2010 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Почит към Екатерина Йосифова“, в. „Култура“, бр. 3 (2840), 29 януари 2010 г.
- ↑ Амелия Личева, „Нищо ново ли?“, рец. във в. „Култура“, бр. 21, 1 юни 2001 г.
Външни препраткиРедактиране
- От и за Екатерина Йосифова в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Стихове на Екатерина Йосифова в Slovo.bg
- Стихове на Екатерина Йосифова в Litclub.bg
- Стихове и преводи, критика за Екатерина Йосифова в Литернет
- Екатерина Йосифова. Биографични бележки в Словото
- Екатерина Йосифова — поетеса в events.bg Архив на оригинала от 2016-03-08 в Wayback Machine.
- Йордан Ефтимов, „Понякога отвътре, понякога отвън“: Че Гевара и латиноамериканското освобождаване на стиха в поезията на Екатерина Йосифова“, блогосеминар на проф. Богдан Богданов, ноември 2011 г.
- Интервюта
- „Дом е, почти е...“ (Интервю на Дьорд Сонди с Екатерина Йосифова), Svobodata.com, 10 юни 2009
- „Екатерина Йосифова за литературния живот. Литературна анкета на Николай Трайков“, Българистика Nuova, 2011
- „Втори финал“ (Интервю на Пламен Дойнов с Екатерина Йосифова), Литературен вестник, 22 май 2014
- „Да свериш себе си с детството“ (Интервю на Ина Дублекова с Екатерина Йосифова), Портал за култура, изкуство и общество, 26 май 2016