Екатерина Йосифова

българска поетеса

Екатерина Петрова Йосифова е българска поетеса.

Екатерина Йосифова
българска поетеса
На връчването на наградата „Иван Николов“, 22.12.2010
На връчването на наградата „Иван Николов“, 22.12.2010
Родена
Починала
13 август 2022 г. (81 г.)
Националност България
Учила вСофийски университет
Работилаучител, журналист, драматург, редактор
Литература
Жанровестихотворение, поема, приказка
Дебютни творбистихотворения в сп. „Родна реч“ (1957–1958)
Награди„Иван Николов“ (1999, 2010)
„Христо Г. Данов“ (2004)
„Николай Кънчев“ (2014)
Орфеев венец“ (2017)
Семейство
Деца2
Екатерина Йосифова в Общомедия

Биография

редактиране

Родена е на 4 юни 1941 г. в Кюстендил.[1] Учи в родния си град, но завършва средното си образование в София, в 20-о училище „Тодор Минков“. Завършва руска филология в Софийския университет (1964).[1] Работи като учител в Дупница и Кюстендил (1968–1970), журналист в редакцията на в. „Звезда“ (Кюстендил) (1971–1972), драматург в Кюстендилския драматичен театър (1972-1981), завеждащ на отдел „Поезия“ и главен редактор на литературен алманах „Струма“ (1981–1990). Има дъщеря и син.

Нейни стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Турция, Унгария, Франция и др., а в Северна Македония е издадена книгата ѝ „Ништо ново“, 2003, изд. „Штрк“, Скопие.

Почива на 13 август 2022 година.[2][3][4]

Признание и награди

редактиране

Носител е на следните награди:

Удостоена със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 2001 г.[8]

В края на януари 2010 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Екатерина Йосифова в българската литература и култура“.[9][10]

На 1 април 2023 г. е отличена посмъртно с годишната награда за поезия „Константин Павлов“.[11][12]

Библиография

редактиране
 
Екатерина Йосифова получава поетичната награда „Иван Николов“ за стихосбирката си „Тази змия“, 22.12.2010
  • „Късо пътуване“, 1969
  • „Нощем иде вятър“, 1972
  • „Посвещение“, 1978
  • „Къща в полето“, 1983
  • „Имена“, 1987
  • „Подозрения“, 1993
  • „Ненужно поведение“, 1994
  • „Малко стихотворения“, София: Стигмати, 1998, 62 с.
  • „Нищо ново (100 стихотворения)“, Пловдив: Жанет 45, 2001, 128 с.[13]
  • „Нагоре-надолу“, София: Факел, 2004, 82 с.
  • „Ръце“, Пловдив: Жанет 45, 2006, 71 с.
  • „Тази змия“, Пловдив: Жанет 45, 2010, 68 с.
  • „Тънка книжка“, Пловдив: Жанет 45, 2014, 39 с.

Книги за деца

редактиране
  • „Истинска приказка за Поли“, 1994
  • „Легенда за магичния певец“, 2000

Източници

редактиране
  1. а б в г д Мариана Тодорова, „Екатерина Йосифова“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
  2. Почина голямата българска поетеса Екатерина Йосифова, Нова телевизия, 13 август 2022 г.
  3. Почина поетесата Екатерина Йосифова, БНТ, 13 август 2022 г.
  4. Почина поетесата Екатерина Йосифова, БНР, 13 август 2022 г.
  5. Петрана Петрова, „Тънка книжка“ на Екатерина Йосифова с наградата за поезия „Николай Кънчев“ за 2014“, azcheta.com, 7 декември 2014 г.
  6. „Екатерина Йосифова и Кирил Златков са носителите на „Орфеев венец“ и „Златна четка“ на тазгодишното издание на литературния фестивал „Пловдив чете“, сайт на Министерство на културата, 14 юни 2017 г.
  7. „Екатерина Йосифова и Кирил Златков са носителите на „Орфеев венец“ и „Златна четка“ на тазгодишното издание на литературния фестивал „Пловдив чете“ (снимки), сайт на Министерство на културата, 14 юни 2017 г.
  8. „Почетни граждани“[неработеща препратка], сайт на Община Кюстендил.
  9. Програма на Националната научна конференция „Екатерина Йосифова в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 19 януари 2010 г.
  10. Марин Бодаков, „Почит към Екатерина Йосифова“, в. „Култура“, бр. 3 (2840), 29 януари 2010 г.
  11. Гергана Николова, „Екатерина Йосифова бе отличена посмъртно с наградата за поезия „Константин Павлов“, БТА, 1 април 2023 г.
  12. „Екатерина Йосифова бе отличена посмъртно с наградата за поезия „Константин Павлов“, impressio.dir.bg, 2 април 2023 г.
  13. Амелия Личева, „Нищо ново ли?“, рец. във в. „Култура“, бр. 21, 1 юни 2001 г.

Външни препратки

редактиране
Интервюта