Камарето
Камарѐто или Камаретово (на гръцки: Καμαρωτό, Камарото, катаревуса Καμαρωτόν, Камаротон, до 1926 година Καμαρότι, Камароти[1]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония. Селото има 568 жители (2001).
| Камарето Καμαρωτό | |
| — село — | |
  Камарето  Камарето  Камарето | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 33 m |
| Население | 568 души (2001) |
География редактиране
Селото е разположено в Сярското поле, на 5 километра югозападно от демовия център град Валовища (Сидирокастро).
История редактиране
Етимология редактиране
Според Йордан Н. Иванов името е членувано на камарѐ – множествено число на камара. Наставката -ово в Камаретово е късна под влияние на селищните имена на -ово.[2]
В Османската империя редактиране
През XIX век Камарето е чисто българско селище, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. До 1912 година то е чифлик на Акил бей от Сяр с 40000 дка земи и пасища.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Камарет (Kamarète) е посочено като село с 45 домакинства и 140 жители българи.[3]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Камаретово, чифлик на Ю от Демир Хисар един час. Църква гръцка. 25 къщи българе.[4] | “ |
Според статистическите изследвания на Васил Кънчов към 1900 година селото брои 200 жители, всичките българи-християни.[5]
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Камарето (Kamaretovo) се състои от 160 българи патриаршисти-гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 10 ученици.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Камарето е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция редактиране
През Балканската война селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 годена, Камарето попада в Гърция. В селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско със 109 бежански семейства с 516 души.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Ески Дермен[9][10] | Έσκή Ντερμέν | Палиомилос | Παληομυλος[11] | местност ЮЗ от Камарето и С от Кюприя[9][10] |
| Паша Чаир | Πασά Τσαίρ | Ливади | Λιβάδι[11] | местност ЮЗ от Камарето[9] |
| Кусачи | Κουσάτσι | Ергалиу | Εργαλείου[11] | възвишение на З от Камарето (37 m)[9][10] |
| Бакал Чаир | Μπακάλ Τσαίρ | Ливадаки | Λιβαδάκι[11] | местност С от Камарето[9] |
Личности редактиране
- Родени в Камарето
Ангел Георгиев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
- Починали в Камарето
- Крум Сотиров Станчев (Станев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[13]
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 132.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 858.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 145 и 850.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1044. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 145.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 195, л. 1а; оп. 3, а.е. 13, л. 20