Тази статия е за вида нож. За типографския знак, напомнящ кама, вижте Обелиск (типография).

Вижте пояснителната страница за други значения на Кама.

Камата, наричана още кинжал, е вид нож с две остри страни, използвана за промушване и защита.[1] Острието на камата е сравнително късо и не надминава 50 сантиметра. За първи път се появява още при примитивните сечива и е изработвана от кремък или кост. Металната кама се появява през бронзовата епоха. През средновековието и ренесанса е използвана в комбинация със сабя при дуели.

Кама
Кама

Ранна история редактиране

Както брадвите, камите се развили от праисторически сечива.[2][3] По време на неолита, камите били направени от материали като кремък, бивници и кост и били използвани като оръжия от най-ранните периоди на човешката цивилизация. Най-ранните метални ками се появили през бронзовата епоха през третото хилядолетие пр. Хр., предшествайки меча, който по същество се развил от огромни ками. Въпреки че стандартната кама в никакъв случай не е много ефективна срещу брадви, копия, и дори боздугани поради късия си обсег, тя е била важна крачка към развитието на едно по-полезно оръжие за ръкопашен бой – меча.

Все пак, от времето на прединастичен Египет, камите били украсявани като церемониални предмети със златни дръжки, а по-късно дори с по-орнаментирани и разнообразни конструкции. Една ранна сребърна кама е била открита с мотив по средата на острието. Традиционно, някои военни и морски офицери носели церемониални ками като символ на власт, а днешните войници все още са екипирани с бойни ножове и щикове. През втори век пр. Хр. ками с вдлъбнатини са били използвани в Минойския Крит както се вижда от археологическите разкопки в Кносос.

Исторически, ножовете и камите винаги са се считали за вторични или дори третични оръжия. В повечето култури се биели с тояги, мечове и брадви на близко разстояние, ако вече не използвали лъкове, копия, прашки или други далекобойни оръжия.

От 1250 г. насам, надгробни камъни и други съвременни изображения показват рицари с ками или бойни ножове. Дръжките и формата на остриетата започнали да приличат на по-малки варианти на мечове, което довело до предпочитание към орнаментирани ножници[4] и дръжки към края на 15 век.

 
Репродукция на Пугио, при историческа възстановка на легионер около 175 г. от северна провинция.

Обикновено камата или касия меч се използва като второ оръжие или даже трето оръжие при различни времена и различни родове войски в миналото. Пугио представлява римска кама, използвана от римските легионери в античната Римска империя като второ оръжие.

Съвремено използване редактиране

В редица държави различните видове традиционни ками или къси саби са част от облеклото на мъжете. В други са част от парадното облекло на военнослужещите:

 
Ханджар (изработен около 1924 г.)
 
Шотландски кортик — дирк
  • Ханджарът представлява изкривена кама в ножница и е задължителен атрибут към националното облекло в Оман.
  • При някои народи от Кавказ кинжалът се счита за задължителнен атрибут на националното облекло.[5]
  • В редица страни като например България, Русия, Унгария, Италия и др. има традиция на някои родове войски като Военноморски сили или Военновъздушни сили да се носи кортик. Използва се и като наградно оръжие.[6]
  • Шотландският кортик „дирк“ е традиционен за шотландското мъжко национално облекло и принадлежност към шотландското военно облекло във Великобритания.

В изкуството редактиране

 
Булатен кинжал. Изработен през 1840 г. в Златоустовски завод

Едно от най-красивите стихотворения на загиналия много млад руски поет Михаил Лермонтов е "Кинжал".

Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
Лилейная рука тебя мне поднесла
В знак памяти, в минуту расставанья,
И в первый раз не кровь вдоль по тебе текла,
Но светлая слеза — жемчужина страданья.

Източници редактиране