Канино

селище в Република Македония
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За градчето в Централна Италия вижте Канино (Италия).

Канино (на македонска литературна норма: Канино; на гръцки: Κάνινο) е село в община Битоля на Северна Македония.

Канино
Канино
— село —
Църквата „Света Богородица“
Църквата „Света Богородица“
Reliefkarte Mazedonien.png
40.9469° с. ш. 21.3589° и. д.
Канино
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 660 m
Население 111 души (2002)
Пощенски код 7223
МПС код BT
Канино в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 660 m надморска височина в областта Пелагония, на 12 km южно от Битоля.[1]

ИсторияРедактиране

Според една местна легенда името на селото е от хубавата Калина и после се е трансформирало в Канино. Друга го свързва с първия жител на селото дядо Коте, който бил много гостоприемен и постоянно канел гости.[1]

В XIX век Канино е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Канино е смесено село с 250 жители, от които 60 българи християни и 190 арнаути мохамедани.[2] Църквата в селото „Рождество Богородично“ е от 1830 година, а манастирът „Света Петка“ – от 1860 година.[1]

Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Канино има 192 българи патриаршисти гъркомани.[3]

В 1971 година селото има 276 жители. След това населението намалява вследствие на силна емиграция към Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа, а в селото се заселват хора от Мариово.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 111 жители самоопределили се както следва:[4]

Националност Всичко
македонци 107
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 2

ЛичностиРедактиране

Родени в Канино
  •   Илия Размов, български опълченец, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[5]
  •   Миле Димовски (1924 - 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
  •   Никола Канински (1914 - 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
  •   Ристе Спасевски (1925 - 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония

БележкиРедактиране

  1. а б в г Канино. // Мој Роден Крај. Посетен на 30 юли 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  4. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  5. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.