Канино
Тази статия е за селото в Северна Македония. За градчето в Централна Италия вижте Канино (Италия).
Канино (на македонска литературна норма: Канино; на гръцки: Κάνινο) е село в община Битоля на Северна Македония.
| Канино Канино | |
|---|---|
| — село — | |
.jpg) Църквата „Света Богородица“ | |
  Канино | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 660 m |
| Население | 111 души (2002) |
| Пощенски код | 7223 |
| МПС код | BT |
| Канино в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото се намира на 660 m надморска височина в областта Пелагония, на 12 km южно от Битоля.[1]
ИсторияРедактиране
Според една местна легенда името на селото е от хубавата Калина и после се е трансформирало в Канино. Друга го свързва с първия жител на селото дядо Коте, който бил много гостоприемен и постоянно канел гости.[1]
В XIX век Канино е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Канино е смесено село с 250 жители, от които 60 българи християни и 190 арнаути мохамедани.[2] Църквата в селото „Рождество Богородично“ е от 1830 година, а манастирът „Света Петка“ – от 1860 година.[1]
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Канино има 192 българи патриаршисти гъркомани.[3]
В 1971 година селото има 276 жители. След това населението намалява вследствие на силна емиграция към Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа, а в селото се заселват хора от Мариово.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 111 жители самоопределили се както следва:[4]
| Националност | Всичко |
| македонци | 107 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
ЛичностиРедактиране
- Родени в Канино
Илия Размов, български опълченец, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[5]
Миле Димовски (1924 - 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония- Никола Канински (1914 - 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
- Ристе Спасевски (1925 - 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г Канино. // Мој Роден Крај. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-06
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.