Канкор
Канкор (на немски: Cancor, Kankor, Chancor, Chancoro, Chanchuro; † 771/сл. 782) от род Робертини е франкски граф в Алемания, Хеспенгау и от 758/764 г. до смъртта си в Оберрейнгау.[1]
Канкор | |
граф в Алемания, Хеспенгау | |
Лични данни | |
---|---|
Роден | |
Починал | 771 г.
|
Семейство | |
Династия | Робертини |
Баща | Роберт I от Хеспенгау |
Майка | Вилисвинт |
Брак | Ангила |
Потомци | Хаймрих, Емберт, Рахилт, Еуфемия |
Той е син на граф и херцог Роберт I от Хеспенгау († пр. 764) и съпругата му Вилисвинт/Вилисвинда († сл. 764), дъщеря на Аделхелм граф във Вормсгау. Братовчед е на Хродеганг († 766), епископ на Мец (742 – 766) и от 754 г. архиепископ на Австразия (син на Ландрада, сестра на баща му).
Фамилия
редактиранеКанкор се жени за Ангила († сл. 1 юни 770) и има пет деца:[3]
- Хаймрих (Хеймо) († 5 май 795), граф в Горен Рейнгау, убит в битка на Елба през саксонската война на Карл Велики, и дядо на граф Попо I фон Грабфелд († 839/841), прародител на Попоните
- Хродганг/Хруотганг († сл. 772)
- Емберт/Еремберт († 803), епископ на Вормс 770 – 803
- Рахилт († сл. 1 ноември 792), монахиня в манастир Лорш
- Еуфемия, монахиня в манастир Лорш
Литература
редактиране- Christian Settipani, Les ancêtres de Charlemagne, addenda, 1990 et 2000.
- Hervé Pinoteau: La symbolique royale française, Ve – XVIIIe siècle, P.S.R. éditions, 2004.
- Riché, Pierre. The Carolingians, a Family who Forged Europe.
- Alfred Friese, Studien zur Herrschaftsgeschichte des fränkischen Adels. Der mainländisch-thüringische Raum vom 7.–11. Jahrhundert. Klett-Cotta, Stuttgart 1979, ISBN 3-12-913140-X * Ferdinand Geldner, Neue Beiträge zur Geschichte der „alten Babenberger“. Meisenbach, Bamberg 1971, ISBN 3-87525-023-0
- Wolfgang Metz, Babenberger und Rupertiner in Ostfranken. Jahrbuch für fränkische Landesforschung. Band 18, 1958, ISSN – 3943 0446 – 3943, S. 295 – 304.
- Borgolte Michael: Die Grafen Alemanniens in merowingischer und karolingischer Zeit. Eine Prosopographie. Jan Thorbecke Verlag Sigmaringen 1986 Seite 36,93, 105, 121, 155, 192, 233, 282
- Lexikon des Mittelalters: Band II, Spalte 1431
- Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln III, 1, 1984, Tafel 54.
Източници
редактиране- ↑ Cancor (-Robert), Graf im Oberrheingau 764 – 782, Mittelalter-Genealogie
- ↑ Alfred Friese: Studien zur Herrschaftsgeschichte der fränkischen Adels – Der mainländisch-thüringische Raum vom 7. bis 11. Jahrhundert. Klett-Cotta, Stuttgart 1979, S. 98 ff.
- ↑ Cancor, fmg.ac