Карабичане
Карабичане или Карабичани (на македонска литературна норма: Карабичане; на албански: Karabiçani) е село в Северна Македония, в община Куманово.
| Карабичане Карабичане | |
| — село — | |
  Карабичане | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 549 m |
| Население | 43 души (2002) |
| Пощенски код | 1308 |
| МПС код | KU |
| Карабичане в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в котловината Жеглигово на 11 километра северно от общинския център Куманово в западното подножие на планината Руен.
История редактиране
В края на XIX век Карабичане е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Карабичани е село, населявано от 154 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 20 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карабичани има 144 българи патриаршисти сърбомани.[3]
В 1994 година жителите на селото са 53, от които 51 сърби и 2 македонци. Според преброяването от 2002 година селото има жители.[4]
| Националност | Всичко |
| македонци | 5 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 37 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности редактиране
- Роден в Карабичане
Младен Карабски, български възрожденец, деец на Кумановската българска община[5]
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 509.