Карамзино или Карахамза или Кара Хамза (на гръцки: Καλλίπολη, Калиполи, катаревуса: Καλλίπολις, Калиполис, до 1926 Καράμζα, Карамза[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп. Населението му е 484 души (2001).

Карамзино
Καλλίπολη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Въртокоп
Географска област Солунско поле
Надм. височина 15 m
Население 456 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 15 m надморска височина в Солунското поле на около 13 km западно от Енидже Вардар (Яница) и на 25 km източно от Воден (Едеса).[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В началото на XX век Карамзино е смесено турско-българско село в Ениджевардарска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кара Амзинъ (Карамзино) има 40 жители българи и 250 турци.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карамджино (Karamdjino) има 48 българи патриаршисти гъркомани.[4]

В ГърцияРедактиране

По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Българското население се изселва.[2] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Карамза има 75 къщи турци.[5]

След Гръцко-турската война в 1924 година турското население се изселва и в него са настанени тракийски гърци бежанци от Източна Тракия градчето Галиполи и околностите му. Джамията в центъра на селото е превърната на църква.[6] В 1926 година селото е прекръстено на Калиполис, гръцката форма на името Галиполи. В 1928 година селото е чисто бежанско със 74 бежански семейства и 279 жители бежанци.[7]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 274[2] 273[2] 274[2] 484[2] 411[2] 430[2] 478[2] 518[2] 556[2] 484 456

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 70. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  5. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  6. „Карамзино на сайта на Дем Мениида“, архив на оригинала от 21 август 2009, https://web.archive.org/web/20090821230223/http://www.dimosmeniidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=5&Itemid=13, посетен 21 август 2009 
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012