Карамзино
Карамзино, още Карахамза или Кара Хамза (на гръцки: Καλλίπολη, Калиполи, катаревуса: Καλλίπολις, Калиполис, до 1926 Καράμζα, Карамза[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп. Населението му е 484 души (2001).
| Карамзино Καλλίπολη | |
| — село — | |
  Карамзино  Карамзино  Карамзино | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 15 m |
| Население | 386 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 15 m надморска височина в Солунското поле на около 13 km западно от Енидже Вардар (Яница) и на 25 km източно от Воден (Едеса).[2]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ началото на XX век Карамзино е смесено турско-българско село в Ениджевардарска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кара Амзинъ (Карамзино) има 40 жители българи и 250 турци.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карамджино (Karamdjino) има 48 българи патриаршисти гъркомани.[4]
В Гърция
редактиранеПо време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Българското население се изселва.[2] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Карамза има 75 къщи турци.[5]
След Гръцко-турската война в 1924 година турското население се изселва и в него са настанени тракийски гърци бежанци от Източна Тракия градчето Галиполи и околностите му. Джамията в центъра на селото е превърната на църква.[6] В 1926 година селото е прекръстено на Калиполис, гръцката форма на името Галиполи. В 1928 година селото е чисто бежанско със 74 бежански семейства и 279 жители бежанци.[7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Арап Кюпрусу[8] | Άράπ Κιουπρουσοΰ | Гефири | Γεφύρι [9] | местност на С от Карамзино[8] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 274[2] | 273[2] | 274[2] | 484[2] | 411[2] | 430[2] | 478[2] | 518[2] | 556[2] | 484 | 456 | 386 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 70. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Карамзино на сайта на Дем Мениида, архив на оригинала от 21 август 2009, https://web.archive.org/web/20090821230223/http://www.dimosmeniidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=5&Itemid=13, посетен на 22 януари 2010
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)