Карантината (на френски: quarantaine от италиански: quarantena – „четиридесет“) е принудителна мярка за контрол на заразните заболявания. Състои се в комплекс от медико-санитарни и административни мероприятия за предотвратяване на внасянето и ограничаването на разпространението на заразни болести.[1] Представлява изолиране за определено време на болни от заразни болести или на лица, бивали в контакт с тях, за да се избегне разпространението на болестта. През това време контролираните индивиди пребивават в строго охранявани карантинни зони (за хора) или карантинни депа (за животни), под стриктен медицински надзор. Лицата, които не покажат признаци на заразно заболяване, се освобождават.

Войници от канадския корпус под карантина заради дребна шарка, Франция, 1917 – 1918.

История и произход на името

редактиране

Още в древността големи епидемични вълни унищожават значителна част от населението. Едни от първите сведения за налагането на ограничителни мерки се срещат в еврейската Тора. Там са посочени указания за изолиране на болните от проказа и дезинфекция на техните домове.

През 549 г. император Юстиниан I налага изолиране на пътници, идващи от засегнати от чума райони.[2]

Около 1020 г. Авицена пръв открива заразителния характер на инфекциозните заболявания и прилага карантината като ограничаващо действие против разпространението им.[3]

Думата „карантина“ произхожда от венецианския диалект на италианския quaranta giorni, което в буквален превод означава „четиридесет дни“. Това се дължи на наложената изолация от 40 дена на кораби и хора, преди да влязат в пристанището на град Рагуза в Далмация. Това се практикува като мярка за превенция на разпространението на чумата в републиката. В периода 1348 – 1359 г. Черната смърт унищожава около 30% от населението на Европа, както и значителен процент от населението на Азия. Оригиналният документ, регламентиращ този период, е от 1377 г. и днес се съхранява в архивите на Дубровник. В него се посочва, че преди да влезе в града корабът заедно със своя екипаж е трябвало да прекара 30 дни на изолирано място извън пристанището (обикновено в заливи около близките острови). В този период се изчаква дали екипажът ще развие симптоми на заразно заболяване. По-късно периодът на изолация е удължен на 40 дни.

  1. Карантина // Речник на българския език (БАН)
  2. National Geographic България, декември 2009, стр.34.
  3. David W. Tschanz, MSPH, PhD (August 2003). „Arab Roots of European Medicine“, Heart Views '4 (2).